Техно: Я, какви интересни предмети. За какво служат?
Поли: Това са макети на различни занаятчийски съоръжения: водна мелница, вятърна мелница и тепавица.
Техно: Разкажи ми повече, как работят?
Поли: Знаеш, че човешката сила е ограничена. Затова още в древни времена човекът е разбрал, че може да използва силите на природата – водата, вятъра, огъня… При всички водни съоръжения главна задвижваща част е колелото с перки или лопатки. Силата на падащата вода задвижва колелото, а от там и целия механизъм. При вятъра е горе-долу същото, но при него силата и посоката по-трудно се контролира от човека.
Техно: А за какво служат тези уреди? Toва какво е например?
Поли: Водната мелница (или воденицата) използва силата на падащата вода с помощта на водно колело. Струята вода задвижва колелото, то започва да се върти и механичната енергия, която то произвежда, се използва за мелене на зърно, за да можем да си купуваме после брашно и да си готвим вкъщи тестени изделия.
Техно: Така значи се получавало брашното… А това какво е?
Поли: Това е вятърна мелница. Тя работи на същия принцип, но вместо вода, използва силата на вятъра. Вятърните мелници са използвани за мелене на зърно и производство на брашно и олио. Сещаш ли се къде в България има една много известна стара вятърна мелница, която я има по пощенски картички?
Техно: Дааа, виждал съм я! В Несебър!
Техно: А все още ли се използват?
Поли: Ами всъщност днес са по-скоро туристическа атракция, защото след създаването на парната машина задвижването на мелниците се извършва от пара или електрически ток.
Техно: А това какво е?
Поли: Това е макет на тепавица – уред за финална обработка на готови текстилни изделия от вълна или памук (пътеки, килими, черги, пояси, шаяци…). Така се постига мекота, здравина и плътност на плата. Тепавицата се задвижва от силата на течаща вода.
Техно: А какъв е онзи, големият макет по-нататък в експозицията на НПТМ?
Поли: Това е мадан, или самоков. Това съоръжение отново използва силата на водата, но в случая с друга цел – пречистване на желязо.
Техно: Как така?
Поли: Представи си: миньорите са извадили желязната руда от мините и сега тя трябва да се направи на железни пръти (или слитъци) и да отиде при ковача. За целта е необходима именно тази голяма ковачница, изградена от камък и дърво. Водата задвижва колелото, а то задвижва голям водномеханичен чук (около 150 кг). Този чук кове предварително загрятото в огън желязо върху масивна желязна наковалня. По този начин желязната руда се пречиства от примеси. Желязото се държи с големи клещи, за да се изкове на слитъци. Мощността е 40-120 удара в минута. И двете имена на този уред са и имена на български градове, които са се препитавали с този занаят – Мадан и Самоков.
Техно: Като каза Самоков, май съм виждал там такова нещо.
Поли: Да, правилно си забелязал. В началото на 14-ти век Самоков възниква като рударско селище и миналото му е свързано с добиването на желязо.
Техно: Когато отида следващия път, ще го разгледам по-добре!
