Техно: Поли, разкажи ми приказка!
Поли: Не си ли вече голям за приказки, Техно?
Техно: Че кога човек е достатъчно голям, за да не обича приказки? Особено пък твоите, които са толкова увлекателни, защото са съвсем истински! Хайде, разказвай.
Поли: Добре. Ще ти разкажа за един френски учен, благодарение на когото незрящите, или слепите хора, могат да четат книги!
Техно: Наистина ли могат? Как? Кой е бил той?
Поли: Не бързай, приятелю. Искаш ли да затвориш очи, да си представиш, че политаме като птици към една далечна земя с красиви гледки. Я виж, пред нас е Триумфалната арка! Досети ли се къде сме?
Техно: Разбира се, в Париж!
Поли: Подминаваме Париж и стигаме до едно малко градче, наречено Кувре.
Там живеят един кожар на име Симон-Рене Браил и съпругата му Моник. Годината е 1812. Те имат четири деца: две дъщери и двама сина. Един от синовете се казва Луи. Луи обича да играе с брат си и сестрите си в малката им каменна къща или в лозята наблизо.
Той също така много обича да прекарва време с баща си в неговата кожарска работилница. Идеално място за приключения! Един ден 3-годшният Луи се качва на дървена пейка, за да разглежда инструментите на баща си. Взима един – шило.
Баща му го предупреждава да не го пипа, но тогава в магазина влиза човек и той отива да говори с него. Луи вдига острия инструмент и, имитирайки действията на баща си, забива инструмента в кожата, но той отскача нагоре и го удря в окото. Луи започва да плаче. Татко му го отвежда до къщата и вика лекаря. Докторът превързва окото на Луи и му казва да не го докосва. Но то боли – много. Луи прекарва седмици сменяйки превръзки и чакайки подходящо лечение, но скоро разбира, че такова няма. Окото му се инфектира много лошо и скоро загубва зрение и в другото си око заради офталмия симпатика – рядко заболяване, при което нараняване на едното око води до болестен процес и в другото. На 5-годишна възраст Луи вече не вижда нищо. Светът му изведнъж става черен. Той не разбира защо не може да вижда, когато превръзките се свалят. Защо не може да види мама и татко и брат си и сестрите си? Той ги чува, но има чувството, че е в тъмна стая без прозорци.
Техно: Горкото дете!
Поли: Ужасна случка, наистина. Но родителите му са мъдри – те измислят начини да помогнат на детето си. Учат го да използва бастун, докато ходи, за да не се блъска. Учат го да брои стъпките, за да знае колко стъпки са необходими, за да стигне например до кухнята или магазина на татко. Учат го и на ехолокация.
Техно: На какво?
Поли: Това означава да намираш неща, като издаваш звук и слушаш ехото, точно както правят прилепите и делфините.
Луи се научава на това и така знае дали минава край открито поле или висока къща. Ориентира се и по шума – например по клокоченето на реката по или по крякащите патици в парка. Но… му липсва да вижда нещата… и най-вече лицата на семейството си. Затова понякога става много тъжен.
Сестрите на Луи също му помагат. Те правят букви от кожа или слама, които той може да докосва. Баща му пък забива пирони в дъски във формата на букви. Така Луи се научава на буквите от азбуката чрез усещане. Понякога Луи играе домино с майка си. Играл ли си на домино?
Техно: Да, разбира се, онези плочки с малките точки по тях.
Поли: Именно! Луи е много добър в тази игра и тя в крайна сметка ще промени живота му, както и този на много други хора.
Един ден, когато Луи е на 10 години, родителите му го водят в специално училище в Париж, наречено Кралски институт за слепи младежи.
Първоначално той не иска да отиде – никога не е бил далеч от града и семейството си. Но също така е развълнуван – много иска да научи нови неща, като например как да чете! За съжаление, училището не е това, което Луи очаква. Вместо това то е голямо и студено, храната е лоша, а някои от момчетата са злобни и се заяждат с него. Той се чувства самотен, но остава, защото наистина много иска да се научи да чете. Слуша уроците и помни всичко. Освен това се научава да свири на пиано и виолончело.
Един ден неговият учител го завежда в стая, пълна с книги. Той разбира, че стаята е голяма по ехото, което правят краката им, когато влизат вътре. Звучи сякаш са в голяма пещера. Учителят подава на Луи една тежка книга и му казва да прокара пръсти по страниците. Еха, те са неравни! Учителят казва на Луи, че неравностите правят букви, а тези букви правят думи. Той учи Луи как да „прочита“ неравностите с пръстите си. Този кодиран език е изобретен от капитан Чарлз Барбие за да може да се използва от войниците на бойното поле през нощта, когато няма светлина. Но този код бил много труден за използване и отнемал много място – една страница побирала едва едно-две изречения.
Малкият Луи се размечтава да създаде нов език с такива неравности – много по-лесен. Неговият учител му прави дървена рамка, която държи хартия. Рамката има прикрепена към себе си плъзгаща се нагоре и надолу метална лента. Тази лента има отвори в нея, така че Луи да може да пробива дупки през нея в хартията в равни редове. За целта той използва инструмент, наречен шило – същия инструмент, който го удари в окото!
Най-накрая Луи може да пише и чете! Той практикува години наред с тази рамка и шило и на 15-годишна възраст, през 1824 г., създава гениална азбука само с 6 точки като има знак за всяка буква от азбуката!
Техно: И как става това?
Поли: Ами представи си, че имаш домино. Числото шест на плочката на доминото е представено от три реда от по две точки. Чрез пробиване на точки в различни комбинации, той създава код. Тоест всеки модел от точки е различна буква от азбуката!
Техно: Нещо като йероглифи? Картинка, само че от от точки, която съответства на всяка буква?
Поли: Ами да, нещо такова. И след като запомниш тези „картинки от точки“, можеш да четеш и да пишеш!
Техно: Май игрите на домино с майка му са били много полезни!
Поли: Игрите са голямо нещо!
Техно: И какво става после?
Поли: След като Луи завършва училището, той остава в него учител и преподава там дълги години. За съжаление, той е доста болнав и умира едва на 43 години. Луи живее кратко, но е бил невероятен изобретател – и то само на 15-годишна възраст! Езикът, който създава, наречен на него Брайлово писмо или Брайлова азбука, се използва от милиони слепи хора по света до днес. Можеш дори да го видиш по опаковките на лекарствата, в някой асансьор или в обществена сграда. Видиш ли неравности до думите или числата, спомни си, че това е Брайл – езикът, създаден от малкият Луи!
Техно: Страхотна история, Поли! Знаех си! Знаеш ли кое ми хареса най-много? Луи можеше да си остане вкъщи, страхувайки се да излезе навън или да изследва света около себе си. Вместо това, воден от желанието да учи и да чете, постига невероятни неща! И не само това – забележи как една ужасна случка в детството му води до създаването на нещо толкова важно, помогнало и помагащо на милиони хора по света да се чувстват пълноценни! Та той дори използва същото такова шило, отнело зрението му!
Поли: Така е – отнело е неговото зрение, но е дало „зрение“ на милиони други хора.
Техно: Нищо не се случва случайно и всяко препятствие в живота може да се превърне в предизвикателство и покана да направиш нещо голямо!
