Техно: Честит ден на гофретата! 🙂
Поли: Какво??
Техно: Да, сериозно, има такъв! 😉 На този ден през 1869 г. американецът от холандски произход Корнелиус Суортут получава патент за изобретения от него железен гофретник.
Поли: Еха, значи на него дължим удоволствието от хапването на вкусните гофрети.
Техно: Ами не само на него, но и на него, да. Всъщност гофретниците съществуват отдавна. Смята се, че древните гърци са правили подобни на днешните гофрети. Средновековните европейци също са използвали такива уреди.
Поли: Същите като днес?
Техно: Не. Тези ранни устройства се състояли от две железни плочи с дървени дръжки, на принципа на ножицата, и се държали над открит огън. Били са тежки, тромави, а човекът, печащ гофретите, често се изгарял, както и самата гофрета, защото трудно се проверявало дали е готова.
Поли: Значи децата трябва мнооого да са слушали, за да заслужат този толкова опасно приготвян десерт.
Техно: Мхм, явно да 🙂
Поли: А гофретите релефни ли са ставали, като сегашните?
Техно: Не. Тези примитивни гофретници отпечатвали само деликатни рисунки върху гофретите.
С напредването на времето гофретникът започва да придобива познатата днес решетъчна форма, която оставя празнини за задържане на сироп, плодове и други приятни за стомаха вкусотии.
Поли: Ох, Техно, стига, че ми се прияде! По-добре кажи как се е стигнало до днешния гофретник?
Техно: Ами този Суортут спасява положението като разработва гофретник, който може да стои лесно сам върху открит огън и който си има безопасна дръжка за отваряне и затваряне. В този удобен вид гофретникът вече може да се отваря лесно, да се проверява готовността на гофретата и най-вече да не нанася изгаряния по ръцете на пекарите.
Поли: Сещаш ли се, че в НПТМ също си имаме такъв железен гофретник, немски, много модерен за времето си. А ако някой е забравил рецептата за гофрети, може само да погледне капака му, на който удобно е изписана рецептата на немски език. 🙂
Техно: Да, вярно, много е симпатичен. Поли, какво ще кажеш да се почерпим в близката сладкарница?
Поли: Взе ми думите от устата, Техно. Да тръгваме!
