logo
Национален политехнически музей
Намери ни в
социалните мрежи

Как са смятали хората преди нас? (1-ва част)

Техно: Поли, ще ми помогнеш ли с тази задача по математика? Не мога да се справя.

Поли: Искаш ли да ти дам калкулатор?

Техно: Добре, дай да опитам…

…след малко…

Техно: Поли, как са смятали хората преди да има калкулатори? Само наум ли?

Поли: О, много преди да се научат да четат и пишат, на хората им се налагало да броят. Първоначално са използвали… познай!

Техно: Кажи де?

Поли: Ами пръстите на ръцете и краката си!

Техно: Хаха, наистина, природата ни е дала добро вградено сметало 🙂

Поли: Ти се шегуваш, но наистина броят на човешките пръсти е предопределил десетичната бройна система, която използваме и днес. С развитието на търговията по естествен начин се достига усъвършенстване на средствата за изчисление. В древността хората са използвали всякакви подръчни материали, за да могат да правят прости сметки – камъчета, бобчета, пръчици…

И, знаеш ли, за разлика от електронния калкулатор, който улеснява човек без да развива способностите му, тези прости уреди тренират уменията на мозъка да пресмята и повишават креативността и интелигентността. Това сигурно ти е познато.

Техно: Да, това е сметало!

Поли: Точно така. Използвали сме го понякога в училище. Това е един от най-древните уреди за изчисление. A знаеш ли как се казва ето този вид сметало?

Техно: Как?

Поли: Това е вид абак, или абакус. Състои се от топчета, рамка, която държи топчетата, и планка – средната линия, която разделя топчетата на две.

Има данни, че се е използвал още пет века преди Христа в Древна Гърция, Рим и Китай. Тъй като се е използвал за бързи пресмятания, е бил полезен главно за търговците. Това сметало е много широко използвано в Китай, където е известно под името „суанпан“. В Япония пък му викат „соробан“. Макар сметалата да се използват главно за събиране и изваждане, опитните хора могат да умножават и делят, и то многоцифрени числа! През 1964 г. в Токио е организирано състезание по смятане, в което японски експерт по соробан побеждава човека с електронния калкулатор!

Техно: А днес използва ли се?

Поли: Да. Абакът се използва и днес в курсовете по ментална аритметика, защото отлично развива способностите на децата да изчисляват както с него, така и с въображаем абак. На него децата извършват събиране, изваждане, умножение и деление, и то с впечатляваща скорост! Постепенно изчисленията с големи, дори петцифрени числа, се превръщат в забавна игра. За разлика от съвременните калкулатори, които правят изчисляването лесно, тези древни инструменти развиват интелигентността и учат човек как да смята наум бързо и правилно.

Техно: А тези въженца?

Поли: Това е кипу (на кечуа – езикът на инките – „quipu“ означава „възел“) и представлява средство за записване на информация. Това е инструмент, който се използва и до днес от индианците в Южна Америка. Състои се от цветни нишки от козината на лама или алпака, с разположени върху тях възли.

Техно: А къде са цифрите?

Поли: Няма цифри. Но цветът на въжетата, положението на възлите, както и големината им, имат числово значение. Например жълто означавало, че са записани данни, касаещи се за златото, бяло – за среброто, зелено за реколтата, синьо – за религиозни дела и т.н.

Но имай предвид, че кипуто все още е една неразгадана загадка, която дори съвременните потомци на инките не могат да разшифроват. Все пак повечето учени са на мнение, че е използвано за пресмятане на данъци и реколта, календар, астрономически изчисления и др.

Техно: Много ми стана информацията за днес, но следващият път искам да ми разкажеш как са се развили изчислителните уреди.

Поли: Разчитай 🙂

За да разберете какво си приказват двете деца при следващата им среща, заповядайте тук: https://polytechnic-museum.com/111/