logo
Национален политехнически музей
Намери ни в
социалните мрежи

Звукозапис и звуковъзпроизвеждане

Техно: Поли, какъв е този уред?

Поли: Нарича се фонограф. Помниш ли, говорихме си скоро за латерните, които могат да възпроизвеждат записани мелодии.

Техно: Да, помня.

Поли: Много години обаче минават преди да се стигне до направата на уреди, които могат да запишат човешки глас. Чувал ли си за Томас Едисон?

Техно: Изобретателят на ел. крушка ли?

Поли: Да, той. Същият в края на 19-ти век създава устройство, което може да запише и възпроизведе човешки говор или музика. Това именно се нарича фонограф. Това е много сериозна стъпка във звукопроизвеждането.

Техно: А как е устроен?

Поли: Има цилиндър, който се върти, а върху него се допира игла, закрепена на устройство с мембрана и усилваща звука тръба. Но цилиндърът е от восък, което го прави много неиздръжлив и само едно прослушване вече влошава качеството и разрушава цилиндъра. Фонографът не е усъвършенстван, защото не е имало време – бързо след него се появява грамофонът.

Техно: Мисля, че съм виждал грамофон.

Поли: Грамофонът е патентован през 1887 г., но става много популярен през 20 век. При него се използва плоча вместо цилиндър. Качеството се подобрява значително. Първите плочи се произвеждат от бакелит – материал, създаден през 1907 г. Бакелитът се смята за първата пластмаса. Върху грамофонната плоча е записан предварително звук под формата на спираловидни бразди. Ела да ти покажа нещо. Виж този механичен грамофон от началото на миналия век.

Техно: Колко красива фуния има! Като на цвете!

Поли: През тази фуния излиза звукът. Грамофонът е механичен и се задвижва с ръчката, която виждаш вдясно.

Поли: Ела сега да видиш още един грамофон.

Ще ти демонстрирам как са слушали музика нашите прабаби и прадядовци. Този грамофон също е механичен и затова ще задвижа механизма с ето тази ръчка. Плочата се завърта, а когато сложим внимателно иглата върху нея, зазвучава записаната върху нея музика. Плочата е от стария вид, от бакелит. Затова иглата е по-масивна и дебела.

Техно: Еха! Музика!

Поли: Има и специален начин за контрол на силата на звука. Да видим дали ще отгатнеш как се усилва звука, ако искаме да слушаме по-силно.

Техно: Амиии натискаме това копче?

Поли: Не, Техно, това не е копче, забрави ли – няма електричество, няма копчета, всичко е механично!

Техно: Е, тогава не знам. Предавам се.

Поли: Да ти кажа ли как? Ами много просто – отваряме ето тази вратичка.

Техно: И звукът се чува по-силно!

Поли: Да! А сещаш ли се защо? Нещо липсва ли му на този грамофон в сравнение с предния, който ти показах? Нещо, което е скрито и не го виждаш?

Техно: Фуния! Няма фуния! Но звук има! Тогава…. Не разбирам… Сетих се! Фунията е скрита!

Поли: Ами да, точно така – фунията е скрита в кутията и когато отворим вратичката, можем да видим нейния отвор и съответно да чуем звука по-силно. Ако искаме да намалим, просто притваряме вратичката.

Техно: А колко часове може да запише една такава плоча?

Поли: Часове ли? Техно, бакелитните плочи могат да съдържат запис от едва няколко минути! Виж колко далече стигна игличката, а колко малко сме слушали.

Техно: А от друг материал произвеждали ли са се плочи?

Поли: Да. След 50-те навлизат виниловите плочи, които работят на по-бавни обороти (по-бавно се въртят, възпроизвеждайки една и съща музика), и позволяват по-дълги записи. Освен това винилът като материал позволява по-голяма гъстота на каналчетата, защото е по-здрав, за разлика от бакелита, който по-лесно се троши.

Техно: А България произвеждала ли е плочи и грамофони?

Поли: Да. Четох, че в Царска България още от 30-те години са се произвеждали както плочи, така и механични и електрически грамофони. Най-големите грамофонни фирми са били „Орфей“, „Балкан“, „Арфа“ и „Микрофон“. Плочите са били главно с фолклор, валсове, танго, български и западни шлагери и оперети.

Техно: А това какво е?

Поли: Това е магнетофон. Той е апарат за магнитно записване и възпроизвеждане на звук. Записът е запаметен на дълга и тясна пластмасова лента, едната повърхност на която е покрита с железен оксид, който променя свойствата си под въздействието на магнитно поле. На същия принцип по-късно се правят аудио касетите, но в тях магнитната лента е монтирана вътре в касетата.