Техно: Поли, аз още се вълнувам покрай дарението на сувенирни кутийки от кибрити и това, което ми разказа за кибрита. Но сега ще те питам сериозно ли в България е имало предложение думата кибрит да се замени с „драсни-пални клечица“?
Поли: Правилно си чул, Техно.
Техно: Ама това е супер смешно! Как е възможно? Представяш ли си някой да каже: „Извинете, господине, ще ми услужите ли с една драсни-пални клечица“? Хаха!
Поли: Да, Техно, сега ни е смешно и наистина звучи забавно. Но знаеш ли как се е стигнало до това предложение и кой го е измислил?
Техно: Ами… май не.
Поли: По време на Османското владичество, българският език се изпъстрял с много навлезли в него турски и гръцки думички. Не само това, но навлизали и много чужди думи най-вече от руски и френски и бързо си намирали място в речта на българите. Един виден български филолог и енциклопедист – д-р Иван Богоров (1818-1892), много се е бунтувал срещу това вмешателство в красивия българския език.
Техно: Като се замисля, може би е имал право.
Поли: Нека първо те запозная накратко с него. Той създава първите български вестници, първата сбирка от народни умотворения, първата обширна “География на България”, първия сборник с български фолклор, първата граматика на говорим народен език, първия издаден художествен пътепис у нас, първия френско-български и българо-френски речник и така нататък.
Техно: Ехааа! Впечатляващо! Но ти разкажи за думичките!
Поли: Ами както ти казах – непримиримо се е борел да запази българския език в най-чистата му форма. Опитвал е да наложи народни думички, а често е измислял варианти и сам. Понякога с предложенията си стигал до крайности, като например „драсни-пални клечица“ вместо турската дума кибрит, а също и „сновалка“ – за поща; „тикнеж-чукнеж“ – за билярд; „бивалици“ – за история; „книговище“ – за библиотека и т.н.
Техно: Забавно!
Поли: Да, но въпреки комичните примери, има много думи, които и до днес използваме без да осъзнаваме, че са негово дело – „бележка“, „чакалня“, „дейност“, „обноски“, „предимство“, „познавач“, „дъждобран“, „минало“, „часовник“, „лекарство“, „деен“ и още много други.
Техно: Сега наистина разбирам какво ми казваш. Делото му е било много достойно.
Поли: Само за финал… Всъщност… за „край“, ще ти цитирам Вазов, който по-късно казва за него: „Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват – те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега – турям и себе си в това число – грешим против чистотата на езика.“
