Поли: Техно, питал ли си се как са гладели дрехите си хората от миналото?
Техно: Не, никога не съм се замислял.
Поли: Ще ти разкажа тогава какво прочетох.
Техно: Чудесно, обичам да те слушам!
Поли: Та значи, електрическата ютия, каквато я знаеш днес, съществува от 1880 г., но както в случая с много съвременни изобретения, нейната история започва още в Древността. Около 400 г. пр. Хр. гърците нагрявали желязна гладка пръчка и я използвали, за да направят плисета на дрехите. Древните римляни пък използвали метални гребла, с които биели дрехите с надеждата, че ударите ще премахнат гънките. В древния свят било разпространено и гладенето с гладки камъни, загряти в огън.
Някъде през 1-ви век пр. Хр. китайците измислили перфектната комбинация от топлина и натиск, за да премахнат гънките от дрехите си: метални тигани, пълни с вряла вода или горещи въглища.
Техно: А кога се появява ютията, каквато я знаем днес?
Поли: Това, което днес бихме могли да наречем ютия, се появява за първи път в Европа през 1300 г. През Средновековието металните тигани, пълни с горещи въглища, са заменени от плоски метални ютии, които се нагрявали в пещ. Те представлявали просто едни гладки парчета метал, прикрепени към дръжка.
Техно: А как се използвали?
Поли: Желязото се нагрявало в огън, докато станело достатъчно горещо, след което се взимало с предпазна ръкавица.
Техно: Това желязо, взето директно от огъня, не е ли цапало дрехите?
Поли: Правилно отблезязваш, Техно. Именно заради това върху дрехата се постилял плат, който да я предпази от саждите на ютията. Проблем на тези ютии било това, че били тежки и изисквали постоянно нагряване, което затруднявало гладенето. Те обаче били важна стъпка в развитието на технологията за гладене. А знаеш ли, че освен за да си изгладят дрехите, хората са ползвали този инструмент и за друга важна функция –да убие чрез топлина микробите в дрехите и да намали плесента.
Техно: Да, мама ми е казвала, че бебешките дрехи задължително се гладят, за да се убият бактериите. И нататък? Какво било следващото подобрение?
Поли: През 15 век гладенето претърпяло сериозно подобрение с изобретяването на ютия във формата на кутия с плоско дъно и дръжка. Вътре се поставяли горещи въглища или други нагреваеми елементи. Този нов дизайн премахнал необходимостта от защитен плат между дрехата и ютията, тъй като ютията запазвала повърхността си чиста. Този вид ютии се запазили няколкостотин години.
В края на 1800 г. газта става лесно достъпна в американските домакинства и с това се появява газовата ютия. Нейното предимство е освен това, че по-лесно се използва, но и е значително по-лека. Имат обаче един проблем – опасният риск от изтичане на газ.
Газовите ютии работят с помощта на малък контейнер с втечнен нефтен газ, който е прикрепен към ютията. Когато газът се запали, той загрява специално пространство в ютията, което след това пренася топлината към гладещата плоча. Този ефективен нагревателен механизъм гарантира, че ютията бързо достига желаната температура, което позволява бързо и ефективно гладене.
Техно: А кога се появяват електрическите ютии?
Поли: През 19 век напредъкът в производството и инженерството довежда до изобретяването на първата електрическа ютия. Патент за нея получава през 1882 г. Хенри У. Сийли от Ню Йорк. Неговият модел е с вградени реотани, а загряването и охлаждането отнемали много време.
Може би най-големият пробив в технологията на ютията се случва в началото на 20 век, когато ютиите биват снабдени с електрически кабели. Това сложило край на досадното повторно нагряване на ютията.
Тази революция направила гладенето по-бързо и по-ефективно, променяйки завинаги начина, по който се грижим за дрехите си. От тогава гладенето се превръща в неизменна част от домакинската работа, а специалните дъски за гладене го правят по-лесно и достъпно за всеки.
През 20-ти век се правят още много подобрения на ютиите. Така днес имаме възможността да регулираме топлината на ютиите, да не се притесняваме от ръжда, а също и да ползваме така удобните парни ютии, които ползваме до днес.
Техно: Парни ли? С парна машина като локомотивите?
Поли: Не точно 🙂 Искам да кажа, че в парната ютия има резервоар, в който може да се сипе вода, а в процеса на гладене тази вода да излиза под формата на пара през малки дупчици по дъното на ютията.
Техно: А, сещам се. Но си спомням като бях малък и имахме по-стара ютия, че баба пръскаше вода по дрехите преди да ги глади, за да се премахнат по-лесно гънките.
Поли: Да, точно така са правели домакините преди да се изобретят ютиите с пара. Всъщност първата такава парна ютия е изобретена от Томас Сиърс. Въпреки първоначалния проблем с лесно ръждясващите плочи, скоро се разработили парни ютии с алуминиева сплав и незалепващо покритие на дъното. През 40-те години на миналия век парната ютия се превръща в незаменим домашен уред и се използва и до днес.
Техно: Да, дълъг път е изминала ютията!
