Поли: Техно, хайде ставай, много четеш вече.
Техно: Ей сега, само да си довърша главата!
Поли: Какво ли щеше да правиш без книжки!
Техно: Ами така е, обичам да чета 🙂
Поли: А знаеш ли, че в древността не е имало книги?
Техно: Хм. Кога е измислена хартията?
Поли: Искаш ли да се разходим и да ти разкажа?
Техно: Да! Хайде!
Поли: Сигурна съм, че не можеш да си представиш живота без хартия – дори сега, когато живеем в ерата на имейлите и дигиталните книги, хартията е навсякъде около нас – пари, разписки от магазини, картонени кутии, тоалетна хартия… Всеки ден използваме хартията по толкова много начини.
Техно: Така е. И откъде идва този невероятен материал?
Поли: Преди да ти разкажа за хартията, трябва да уточня, че тя има няколко древни предшествевника, но те не се считат за хартия. Единият е пергаментът, който е материал за свитъци или за страници на книги, направен от много фина животинска кожа. Името му идва от древногръцкия град Пергам, където е изобретен. Използван е в Европа чак до Средновековието.
Освен пергамент, в древния средиземноморски свят е широко използван и папирусът. Това е вид хартия, използвана в Древен Египет. За първи път е създадена още през 3-то хилядолетие преди Христа.
Техно: А от какво се е правел папирусът?
Поли: Правел се е от вид тръстика, растяща около река Нил. Това растение първоначално е отглеждано в блатисти райони около река Нил.
Египтяните също са го използвали и за направата на много други неща – лодки, мебели, рогозки, въжета, сандали и кошници. Папирусът като материал за писане е станал популярен и в целия средиземноморски регион.
Техно: И каква била технологията?
Поли: Първо са го накисвали, за да омекне. След това са го смачквали и са го пресовали на тънки листове, които оставяли добре да изсъхнат.
Техно: А египетските книги като нашите ли са изглеждали?
Поли: Не. Те са правени от дълги ленти папирусова хартия. Краят на всяка лента се залепвал към друга лента, за да се образува дълга и тънка непрекъсната повърхност за писане. Понякога двата външни края на дългата лента се закрепвали към дървена пръчка или пръчка от слонова кост. Лентата се навивала на руло, а рулото съхранявали в цилиндри.
Но пак ти казвам, и пергаментът, и папирусът само условно се наричат хартия. За да ти разкажа за произхода на хартията, каквато ползваме днес, ще трябва да те върна в древен Китай.
Техно: Супер, давай.
Поли: Преди да бъде изобретена хартията, древните китайци също са имали необходимост да записват информация. Затова са използвали подръчни средства – например драскали са върху черупки на костенурки или кости.
Техно: Но това би било много трудно за пазене и за пренасяне!… Ами ако някой имал нужда да запише повече текст, колко костенурки биха му трябвали??
Поли: Така е, прав си. Освен този метод, древните китайци също са изпробвали да пишат върху конопени влакна и коприна, но тези материали били трудни за писане. Хартията била изобретена около 100 г. след Христа от един китаец на име Цай Лун, който служел в двора на династията Хан.
Техно: От какво е я направил?
Поли: Използвал е износена рибарска мрежа, кора от черница, влакна от лико (дървесинно вещество под кората на някои млади дървета) и парцали. Тези суровини били евтини и се намирали в изобилие. Той ги смесвал с вода, правел каша, която после прецеждал, сушал и пресовал.
Според легендата, идеята му дошла след като наблюдавал как птиците правят гнездата си. Изобретението му много се харесало. Скоро се появили и първите фабрики за производство на хартия.
Широката употреба на хартията в Китай започва през 3 век, а през 4-ти китайците изобретяват тоалетната хартия. За производството на хартия са ползвали лико от липа, дървесни кори, влакна от растения и слама.
През 8 век, когато арабите завладяват Централна Азия, те се запознават с хартията. Впечатляват се, че се изработва по-лесно от пергамента, не се напуква като папируса и добре попива мастилото, и я пренасят по техните земи. В Европа хартията навлиза през 10 век през Испания и Португалия – страни със силно арабско влияние. В крайна сметка фабрики за производство на хартия биват създадени по целия свят.
Техно: А книгите? Кога започнали да се правят книгите, каквто имаме днес?
Поли: Аз малко се изморих от разходката, затова имай търпение до следващия път, когато ще ти разкажа за книгите и печатарската преса.
