Техно: Поли, имаш ли химикалка?
Поли: Не, Техно, не нося.
Техно: Но много ми трябва да си запиша нещо!
Поли: Съжалявам… Но пък мога да ти разкажа няколко любопитни неща за историята на химикалката 🙂
Техно: Оо, приемам!
Поли: Ето, и аз, и ти, и всички хора постоянно ползваме химикалки в ежедневието си, но рядко се замисляме колко важни са такива дребни изобретения.
Техно: Така е.
Поли: Всъщност средствата за писане съществуват от хиляди години. Преди изобретяването на съвременната химикалка хората пишели с писалки, потопени в мастило, а това било малко досадно и неприятно. Трябвало често да топят писеца в мастилницата, в резултат на което мастилото често се разливало или пък се получавали мастилени петна по листата. Но нека се върнем съвсем назад. Техно, скачай в нашата машина на времето, за да разберем къде и кога са създадени първите писалки и какъв път са извървели до днес.
Техно: Качвам се!
Поли: Най-напред ще се спрем в Древен Египет. Първоначално древните египтяни са използвали тръстикови пръчици, за да издълбават йероглифи в таблички, направени от глина. Но след изобретяването на папируса и мастилото, те започнали да пишат с помощта на тръстикови и бамбукови пръчици, чиито краища заостряли и разцепвали леко на върха. Това позволявало при потапяне в мастило, само малко количество от течността да се задържи в края на писалката. Този тип пръчици са използвани до Средновековието около 7-ми век. Така, 3000 г. преди Христа, започнала историята на писалката.
Техно: Колко отдавна!
Поли: 600 г. сл. Хр. се появяват писалките от птичи пера, обикновено на гъски. Те също се потапяли в мастилница. Деликатният им връх позволявал рисуването на по-фини детайли и по-малки букви.
Техно: Пък и красиво е било някак!
Поли: Съгласна съм, много елегантно. А и хората са се старали да пишат доста по-красиво от днес. Дори до скоро в училищата е имало предмет „Краснопис“.
Техно: Като се сетя аз как драскам и ме хваща срам… 🙂
Поли: Никога не е късно да се научиш! А сега се пренасяме се в началото на 19 век, когато един човек на име Джон Мичъл разработва начин за масово производство на писци от стомана. През 1825 г. неговият брат Уилям Мичъл стартира собствен бизнес за производство на такива писци в Бирмингам, Англия.
Техно: Те с какво са по-различни от перата?
Поли: Тъй като са стоманени, са много по-издръжливи и дълготрайни от перото. Но също като предните писци, те все още трябва да бъдат потапяни в мастило. Ниската им цена и лесно производство ги прави изключително популярни.
Техно: Но не са толкова красиви като гъшите пера.
Поли: Да, но пък за да се запази красотата на перото, са монтирали такива стоманени писци върху пера. Ето, виж:
Техно: И какво следва после?
Поли: Подобрение в този писец внася румънския изобретател Петраче Поенару, създавайки автоматичната писалка. Тя е описана от него като „самозареждащо се преносимо перо с мастило“. Вътре в писалката има мастило, което преминава до върха при досега с хартията. Този дизайн, макар и доста удобен, също има недостатъци – склонността на мастилото да се съсирва и нуждата да се пълни често с капкомер.
Техно: А за какво служи тази дупчица в горната част на процепа на писеца?
Поли: Добавянето на такъв отвор позволява повече гъвкавост на писеца с цел по-удобно и гладко писане. Тези автоматични писалки остават популярни до средата на 20 век, когато един унгарски журналист на име Ласло Биро изобретява химикалката, каквато ползваме и до днес.
Техно: Така ли? Как се е случило това?
Поли: Веднъж, докато бил в печатницата, забелязва, че мастилото, използвано за печатане на вестници, изсъхва много бързо и решава да го използва за писане. Ласло и неговият брат Георги, който бил химик, експериментирали няколко години и накрая измислили нов вид писалка. Тя представлявала тръбичка, пълна с бързо засъхващо мастило. В долния й край, който се докосвал до хартията, има мъничко топче, което регулирало мастилената струя и оставяла гладки следи по листа. Биро патентовал химикалката през 1938 г.
Но химикалките стават истински достъпни и масови едва през 50-те години на 20 век, когато французинът Марсел Бик прави промени по конструкцията на химикалката и въвежда серийното й производство.
Бик създава култовия модел Bic Cristal, който модел използваме и днес.
Техно: Имам такава!
Поли: Не се и съмнявам! А чудил ли си се защо на всяка капачка на тези химикалки има дупчица?
Техно: Никога не съм я забелязвал.
Поли: През 1991 г. компанията BIC променя дизайна, който всъщност остава напълно незабелязан – и добавя този малък отвор. Това решение спасява живота на повече от 100 деца и няколко възрастни годишно.
Техно: Как така?
Поли: Както знаеш, малките деца обичат да си пъхат в устата всякакви предмети. Възрастните също имат лошия навик да дъвчат капачката на химикалката, когато се опитват да се съсредоточат или просто когато са изнервени. По този начин капачката може много бързо да попадне в гърлото и да предизвика задушаване. Но благодарение на малкия отвор върху капачката, това може да бъде избегнато, защото в случай на попадане в гърлото, той помага на човек да получи необходимата доза кислород преди линейката да пристигне. Това нововъведение на BIC бива подкрепено от почти всички известни марки на химикалки.
Техно: Чудесна идея!
Поли: Ще ти разкажа още нещо любопитно. И така, как според теб излиза мастилото от химикалката?
Техно: Амиии не знам, просто си пада надолу…
Поли: Съвсем прав си. С други думи – с помощта на гравитацията. Тя дърпа мастилото надолу върху топчето, което от своя страна го пренася равномерно по хартията. Същевременно топчето пречи на мастилото да изтече от пълнителя. Но какво ще стане, ако обърнеш химикалката нагоре и се опиташ да пишеш така?
Техно: Мастилото няма да достига до топчето, защото гравитацията ще го дърпа в обратната посока. Така че химикалката просто няма да пише.
Поли: Правилно, Техно. Ами в Космоса, където няма гравитация?
Техно: Хм, вярно. Как пишат космонавтите?
Поли: Тъй като обикновената химикалка не може да се използва в космоса, специално за космонавтите е разработена т. нар. космическа писалка, която използва допълнителен натиск от газов патрон.
Техно: За колко много неща не се замисля човек в ежедневието си, но за това пък съвсем никога не бих се сетил!
