logo
Национален политехнически музей
Намери ни в
социалните мрежи

За изобретенията и откритията

Поли: Деца, с Техно често ви разказваме за различни изобретения, говорим кой ги е патентовал… Нека сега ви обясним по-подробно какво е това изобретение.

Техно: Изобретението може да бъде устройство, машина, предмет, процес, метод или техника/технология, които някой учен е създал. Този учен се нарича изобретател.

Поли: Техно, ти какви примери можеш да дадеш за изобретение?

Техно: Амиии, изобретения са например компютърът, хартията, телевизорът, пералнята…

Поли: И още мноооого, много други.

Техно: Също знам, че изобретенията могат да бъдат патентовани.

Поли: Точно така. Патентът е документ, който законно защитава правата на интелектуална собственост на изобретателя и законно признава, че изобретението е измислено от него. За жалост често се случва патент да бъде откраднат – тоест учен да открадне идеята на свой колега и да я представи като своя. Обиковено обаче изобретателят, който патентова дадено изобретение, се обляга на откритията на други учени, които преди него са разсъждвали и разработвали идеи по дадената тема. Например телефонът е патентован от Александър Греъм Бел през 1876 г., но години преди това други учени – Антонио Меучи и Йохан Филип Райс са създали устройства, подобни на телефона.

Както и при много други изобретения, авторството е спорно и е плод на съвместни усилия между учени, дори живели по различно време. Друг пример е радиото, в чието изобретяване участват редица учени, поради което е трудно да се посочи само един изобретател и този въпрос често става предмет на спорове.

Техно: Но в крайна сметка е важно изобретението и това, че то подобрява начина на живот на човечеството, а не това кой точно го е патентовал.

Поли: Да, така е.

Техно: А как се стига до изобретяването на нещо? Това ми е много интересно.

Поли: Идеята за едно изобретение може да бъде разработена на хартия или на компютър, чрез писане или рисуване, чрез проба и грешка, чрез експериментиране… Споделянето на идеи между група учени също дава много добри резултати. Съвместните творчески процеси често се използват от инженери, дизайнери, архитекти…

В процеса на разработване на едно изобретение първоначалната идея може да се промени. Изобретението може да стане по-просто, по-практично или дори може да се превърне в нещо съвсем различно. Работата върху едно изобретение може да доведе и до идеи за нови изобретения.

Техно: Изглежда всяко изобретение е плод на дълъг и сложен процес.

Поли: Невинаги, но историята показва, че превръщането на идеята за някое изобретение в работещо устройство може да отнеме много време. Понякога изобретенията могат да се осъществят след много години и след като настъпят други промени. Например, много идеи на ренесансовия учен Леонардо да Винчи стават реалност едва след векове, когато човечеството е достигнало до технически напредък – такъв пример е самолетът.

Техно: Добре де, а как става измислянето, как им хрумват на учените великите идеи?

Поли: Това е творчески процес. Отвореният и любопитен ум позволява на изобретателя да види и намери нови неща отвъд познатото. Изобретателското мислене често включва комбиниране на елементи от най-различни области, за което друг не се е сетил. Знаеш ли, че играта също може да доведе до изобретение. Възрастните, колкото и да се правят на сериозни, често запазват детското си любопитство и жаждата за експериментиране, а те, съчетани с богато въображение могат да доведат до страхотни идеи.

Понякога изобретенията и идеите възникват спонтанно. Нови идеи могат да възникнат, когато умът се отклони от темата, когато фокусът на изобретателя е върху нещо друго, или докато си почива или спи. Една нова идея може да се появи мигновено. Например, след години на работа за разгадаване на общата теория на относителността, решението идва на Айнщайн внезапно в съня.

Техно: Като Архимед, който открил, докато се къпе във ваната си, закона за плаваемостта във вода. 🙂

Поли: Да, и според легендите след това е тичал гол по улиците и е крещял с пълно гърло: „Еврика! Еврика!“

Техно: А какво значи тази дума?

Поли: Това е гръцки израз, означаващ „Открих го!“. Но изобретенията могат да бъдат и съвсем случайни, както, когато Луи Дагер без да иска счупва живачния си термометър и открива, че живачните пари успяват да запаметят трайно фотографския образ върху металната плака.

Техно: Да спомням си, когато ми разказваше за това.

Поли: Но обикновено изобретяването е изследователски процес, който изисква много време, търпение, неуморен труд и безспирни усилия и опит, проби и грешки.

Техно: Искаш ли да кажем на децата с какво се различават от изобретенията откритията? Мисля, че те често се бъркат.

Поли: Добра идея. Откритието е достигането до непознато дотогава знание или осъзнаването на някаква истина или природен закон. Дай ми някой пример.

Техно: Веднага. Едно от най-известните открития в миналото е било, че Земята е кръгла, а не плоска, както много хора са си мислели. Други пример за открития са географските открития — тоест узнаването за съществуването и местоположението на нови континенти и територии. Важни открития има и в други науки като физика, химия, биология, медицина и т.н. Откритие е например дори това, че дадени билки помагат за различни болести.

Поли: И още нещо важно: за разлика от изобретенията, за които може да се издаде патент, за научните открития това няма как да стане, защото те просто съществуват и чакат някой да ги забележи. Например няма как Нютон да получи патент за закона за гравитацията, защото не той я е изобретил.  

Техно: Е, деца, надяваме се да бяхме полезни с нашия разказ! А вие бихте ли искали да станете учени, когато пораснете?