Поли и Техно с интерес разглеждат новата изложба, представена в музея. В нея са показани какви сладки неща са обичали да си похапват техните баба и дядо, когато са били съвсем малки. Тогава не е имало толкова много бонбони и сладкиши каквито има днес по магазините. Дори някои деца не знаели какво е това шоколад. А вие знаете ли как се е появил шоколадът? Ако искате да разберете, чуйте какво си говорят двамата:
Техно: Поли, как се е появил шоколадът?
Поли: Шоколадът е дошъл от Централна и Южна Америка. Още древните маи и ацтеки са стривали зърна от растението какао и са правели от тях напитка, която наричали чоколатъл. Нещо като днешния топъл шоколад. Тази напитка я пиели главно благородниците и особено любима била на ацтекския император Монтесума.
В Европа какаото пристига за пръв път през 16-ти век като дар от великия мореплавател Христофор Колумб за испанския крал.
Техно: Колко яко! А как е стигнал шоколадът до България? Испанският крал ли ни го е изпратил? От кога се произвежда български шоколад?
Поли: Не, не е испанския крал. Погледни внимателно витрината, пред която сме.
Тук са показани най-първите български опаковки от шоколадови бонбони. Сега ще ти разкажа за човека, който точно преди 120 години основава първата българска шоколадова фабрика и показва на българите какво е това шоколад. Неговото име е Велизар Пеев и е бил… познай какъв? Полковник от българската армия и участник в Сръбско-българската и в Балканските войни!
Неслучайно наричали Пеев “Царя на шоколада“. С шоколадовите си произведения той печелил първи места на международни панаири в Берн, Виена и Париж. В България Пеев става придворен доставчик на шоколадови бонбони. Ето от такива луксозни дървени бонбониери са си хапвали шоколадови бонбони царските деца:
Но обикновените българи не били виждали дотогава шоколадови изделия и били смутени. Пеев дори получава писмо от провинциален учител, който го пита как трябва да консумира шоколада – с лъскавата хартийка или без нея.
Техно: А откъде Велизар Пеев се научава да прави шоколад?
Поли: През 1900 г. Пеев заминава за Париж, където работи като обикновен работник в шоколадовата фабрика “Севи Жан Жан“, за да изучи тънкостите на занаята. Връщайки се в България, открива малка работилница за захарни и шоколадови изделия, която малко по-късно се мести в сграда на 4 етажа зад Халите, на ул. “Ломска“ (днешната ул. “Вашингтон“).
Техно: Хайде да отидем и да си купим от там шоколад!
Поли: За съжаление не можем – фабриката вече не работи. Тъй като производството на шоколад се е увеличавало все повече и повече, се е наложило да я преместят в много по-голяма сграда в гр. Своге. Там Велизар Пеев я е управлявал с помощта на двамата си сина.
След известно време в България стават промени и семейство Пееви е трябвало да предаде фабриката на държавата. Някой ден ще ти разкажа допълнително за това.
Техно: Благодаря ти, Поли! И без това вече нямам търпение да си гризна малко шоколад! А от днес всеки път щом си хапвам някое шоколадче, ще си припомням за името Велизар Пеев – създателят на първата българска фабрика за шоколад!
Но имам и още един въпрос. Разбрах какви сладости са си хапвали хората в началото на миналия век, но пиели ли са сокове, газирани напитки?
Поли: Добър въпрос, Техно. Ще ти отговоря обаче следващия път, за да се подготвя добре.
