Д-р Екатерина Цекова, Директор на Национален политехнически музей
В своята 67 годишна история Националният политехнически музей (НПТМ) представя технологичното развитие на/в България от Следосвобожденския период – до наши дни. Експозицията показва и доказва, че опустошената след дълго чуждо владичество българска нация, мъдро инвестира усилия, средства и интелектуален потенциал в наука и технологии, което я прави сравнима, а в някои отношения и по-напреднала от другите народи в Европа.
През своите първи десетилетия НПТМ се бори да се утвърди като равнопоставен на другите български национални музеи. В страна с древна история, където музей се свързва предимно с археология и етнография, мястото на един технически музей се отстоява трудно. Дълго време, създаденият през 1957 година музей няма нито своя сграда, нито експозиционна площ. И въпреки това – създадените от екипа му временни изложби стават повод за дълготрайни коментари сред културната общественост на Столицата. Напредничавите изложби, посветени на току що навлизащите в света компютърни технологии, на различни научни и природни феномени и дори на екологични проблеми – през 70-те и 80-те години оставят трайни следи не само в съзнанието на софийската публика, но и стават повод за множество гостувания в страната и чужбина.
С придобиването на собствена сграда и експозиция – през 90-те години на 20-ти век – вече опитният и многоброен за днешните разбирания екип на музея от около 90 души успява да извоюва своето неотменимо място в националната музейна мрежа. Някогашният адрес – „Опълченска“ 66, свързван десетилетия на ред с къщите близнаци, в които са живели Георги Димитров и Петър Дънов – започва все по-често да се асоциира с Националния политехнически музей. Този музей, наистина става притегателно място за млади хора, най-вече за ученическата, а в последствие и за студентската и семейната публика на столицата. Причините са: интересната експозиция, до която човек има непосредствен досег, напредничавият подход в общуването, а също и появата на разнообразни образователни програми, каквито към онзи момент не се предлагат, нито се практикуват в другите български музеи. Стъпка по стъпка – тези отначало непознати образователни подходи и програми, започват да стават естествено допълнение към училищните такива. Те сериозно надграждат и обогатяват училищното образование и започват да стават много търсени.
Така популярността на музея расте не само сред младежката публика, но и сред общността на учителите. Екипът на музея разработва програми в сферата на всички технически и природни науки, а в последствие, поради нарасналия интерес – и в сфери, свързани със: стопанска история, география, икономика, екология и дори изкуство. Музейните специалисти постоянно обогатяват своята теоретична подготовка, а също и педагогическата си практика. С това се привличат още повече и различни публики – хора със специфични потребности, деца в непривилегирована семейна позиция, етнически малцинства и дори посетители с ментални проблеми. Към всички тях се избира и се прилага съответният професионален подход на комуникация, за да могат тези групи да се чувстват възможно най-добре в музея. Резултатите са изцяло позитивни.
В годините напред – музеят продължава да включва историята на технологичния напредък на България – в образователни и социални практики, като вече ги съчетава и с най-съвременните компютърни и информационни технологии. Особено в последното десетилетие на 20-ти век и в първите години на 21-ви век.
В края на 2012 г. експозицията на НПТМ придобива нов облик. В резултат на участието в различни европейски и национални програми и проекти, сградата на институцията се обновява. Също така, поетапно върви и промяната и осъвременяването на експозиционните пространства. Постоянната експозиция се обогатява с множество нови теми и експонати. Визията на витрините и тяхното подреждане вече имат много по-съвременно звучене. Появяват се демонстрационен кабинет и кабинет за работа с деца. Обособяват се две зали за временни изложби, както и отделно помещение за провеждане на детски инициативи/празници/рождени дни и др. Кино-залата се преустроява и вече може да се използва за съвременни прожекции чрез мултимедийни технологии и модерни екрани. Достъпът на публиката до повече информация става възможен и благодарение на тъч скрийн монитори, които презентират различна допълваща информация, свързана с теми от експозицията или с предходни изложби и събития в музея. Появяват се и съботни семейни инициативи, на които най-младата публика може да прекара часове наред заедно и поотделно с мама и татко, с баба и с дядо – забавлявайки се в музея, но и научавайки много нови неща.
В посока на модерна и ефективна работа с посетителите е – НПТМ развива и своя много богата палитра от специални събития. Това разширява посетителския поток и създава още по-голям интерес към дейността на музея. За този факт допринасят също: богатите фондове, библиотеката, и архивът на музея, към които проявяват интерес не само традиционните публики, но също и: множество учени, специалисти от различни сфери, автори на филми и сценарии, журналисти в печатни и ефирни медии, рекламни агенции, а също и инфлуенсъри. В следствие на това, музеят има своето присъствие в множество телевизионни рубрики и радиопредавания, изключително често за него се публикуват разнообразни информации и в социалните мрежи.
Екипът на музея се отличава с растящ професионализъм. Успехите са във всички направления. Затова, музеят е носител на почти всички награди, учредени за музейните институции в България. Служители именно на този музея са и най-големият брой носители на индивидуалната награда на Министерството на културата: „Златен век“. Музеят винаги поддържа своите високи стандарти за качество в музейната комуникация, базирани на смесването между традиция и модерност. Старите истории за българската технологична и научна изобретателност се разказват/разиграват по модерен начин; архивните кадри от старите ленти се презентират чрез модерни технологии; някогашните педагогически практики се демонстрират и с театрално-художествени похвати; а музейните уроци използват знанието от старите (на повече от 100 години учебници), както и дидактическите похвати, заложени в тях – като ги съчетават със съвременните игрови, емоционално въздействащи подходи за преподаване на нови знания, често постигани и на базата на най-модерните компютърни технологии.
Описаният по-горе подход присъства ненатрапчиво и в пространственото оформление на музея. По-големият брой витрини са на повече от 80 години, защото са били използвани и за целите на друг музей. Но, графиката и дизайнът в подредбата на артефактите стават все по-модерни като стил. Осветлението в цялата експозиция е енергоспестяващо, материалите, които са добавени през периодите на различните ремонти и реновиране са съвременни и екологични. Идеята е да се създаде модерна музейна атмосфера, но да не се губи автентичност. При повечето музеи този стремеж съществува, но в НПТМ – по обективни причини, а най-вече по избора на екипа – това е факт. И нищо не нарушава музейните послания. Нищо не пречи на публиката да се чувства в един, на практика модерен музей, независимо, че е дошла да се запознае с бита и факторите, които определят стила на живот на източния европеец в България – от преди сто и повече години.
НПТМ е традиционен, но и модерен музей и в създаването на научната си продукция. От множеството научни и научно-практически публикации, през изданията, до конференциите и тяхната организация – екипът на музея следва съвременните стандарти.
А една от най-силните страни, особено през последното десетилетие е ефективната и модерна комуникация на институцията – не само с традиционната публика, но и като цяло с обществото, средствата за масова информация, партньорите и потенциалните публики. Присъствието на институцията в модерните социални мрежи и виртуално пространство е може би една от най-забележимите (в сравнение с другите музеи), поради актуалността и достатъчното насищане с ценна информация.
Могат да се посочат и много други направления на успешна активност на музея, но по-важното е, че музеят постоянно надгражда себе си чрез проектите, с които се заема. Екипът съизмерва музейната си продукция с модерните стандарти и практики в Европа. Поддържа своята мисия, не изневерява на своята същност и на посланията към обществото за важността на знанието и науката и за смисъла да се опазва материалното, но и нематериалното/интелектуално наследство на всяка нация. Особено на българската, предвид факта, че НПТМ е единственият подобен музей в България.
Ето кои факти от последната година могат отново да потвърдят казаното по-горе.
В края на 2023 г. – НПТМ за поредна година успя да спечели финансиране на проект за своето обновяване. Касае се за нова концепция и преаранжиране на музейния демонстрационен и образователен кабинет. Той вече не е само пространство, в което да се провеждат програми, събития и демонстрации. Той има собствено послание, разказва и една много увлекателна и поучителна история за българската наука и за двама от най-известните ѝ представители: акад.Иван Гюзелев (1844-1916) и проф.Елисавета Карамихайлова (1897-1968). Тези двама титани не само на науката за своето време, но и на умението да привличат младото поколение към нея са прекрасният пример за това, че между науката, образованието и човешките ценности има неразривна връзка. И само по този начин – и днешните млади хора могат да бъдат привличани към науката като към тяхно професионално бъдеще.
Ако обновеният кабинет е последната най-атрактивна новост в съдържанието на музея, то нека не пропускаме и другите промени от последните няколко месеца. Например – модернизираната визия на дворното и на входното пространство, постигната чрез монтиране на рекламни стени/материали. От една страна те създават цветно-привлекателна среда за минаващите по улицата, но, от друга – от тях – всеки, който се интересува, може да се запознае със съдържанието на постоянната експозиция, с репертоара от гостуващи и временни изложби, с различните музейни услуги, а също и с програмите, които се предлагат.
Като цялостно излъчване – експозицията на НПТМ има класически дух и стил на оформление. В същото време, обаче – пространството може много бързо да бъде преаранжирано така, че да стане изключително подходящо не само за музейни събития и изложби, но и за бизнес събития, коктейли, конференции, фирмени партита, концерти и спектакли, пърформънси, празници, рождени дни и т.н. Гости на събития в музея са от майки с деца в колички – до световни учени и президенти на корпорации и държави.
Въпреки своето местоположение, не големите си размери и очевидния фюжън подход, /наложил се при изграждането на цялостната среда и визия/, музеят поддържат висок професионализъм и европейски комуникационни и музейни стандарти на работа. Мнението на публиката го потвърждава.
