logo
Национален политехнически музей
Намери ни в
социалните мрежи

ПУФ-ПАФ, ТРАКА-ТРАК

Техно: Много съм щастлив, че разгледахме временната изложба на локомотиви на българския LEGO клуб тук в НПТМ! Страхотна е!

Поли: Наистина е впечатляващо какви детайли могат да се направят с малките LEGO тухлички. Кое най-много ти хареса?

Техно: Ами може би влаковете-стрела, или пък влака от Хари Потър!

Поли: На мен много ми хареса гарата.

Техно: Хайде да се разходим из музея. Има ли други влакове?

Поли: Има. Ела да ти покажа нещо.

Техно: А, какво е това черното?

Поли: Tова е много ценен експонат, който е принадлежал на българското царско семейство. Представлява макет на предна част на много популярен за времето си немски парен локомотив. Изработен е в софийската жп работилница и е подарен на цар Борис III и царица Йоанна Савойска по случай тяхната сватба през 1930 г.

Техно: А защо точно локомотив?

Поли: Цар Борис III е бил голям любител на локомотивите. Дори сам е можел да управлява такъв и неведнъж го е правел.

Техно: Цар – машинист?

Поли: Да, нещо такова. 🙂 И понеже е изпитвал голяма любов към тези машини, българската дирекция на пристанищата и железниците му подарява този макет. Ако се загледаш добре, отпред има надпис: „На своите покровители – техни величества цар Борис III и царица Йоанна – спомен от железничните и пристанищни служители“.

Техно: Това е много интересно! Разкажи ми повече за локомотивите. Как се появяват? Кой ги изобретява?

Поли: Първите локомотиви са парни. Парата е първата сила, която човекът добива и управлява сам, без да зависи от природата. А парният локомотив е единственото творение на човека, което е неразривно свързано с природните дадености – вода, огън…. Със създаването на парахода и на парния локомотив започва една истинска революция в транспорта и изобщо в начина на живот.

Техно: Защо, какво се променя?

Поли: Ами дотогава хората са се придвижвали много трудно и бавно – пеша, на коне, с лодки… Със създаването на парните кораби и локомотиви хората изведнъж започнали да пътуват много по-бързо и лесно. Можели да пътуват по работа, да отидат на море или да посетят приятели… Търговията също се развила значително, защото пренасянето на стоки с товарни вагони между различни градове и дори държави станало много по-лесно.

Техно: Да, като се замисля, преди животът трябва да е бил много по-труден от сега.

Поли: Така е. А знаеш ли коя е родината на влаковете, къде са били измислени?

Техно: Къде?

Поли: Във Великобритания. Там се намира и най-големият музей на влаковете в света – в град Йорк, Англия.

National Railway Museum, Йорк, Англия

Ето какво се случва във Великобритания през 18-ти и 19-ти век:

  1. През 1784 г. шотландският учен Джеймс Уат патентова парната машина. Парният двигател използва силата на парата, получена от загрята вода, която чрез бутала и колела задвижва работните органи на машината.
Парният двигател на Джеймс Уат

2) През 1804 г. британецът Ричард Тревитик изобретява първия успешен локомотив „Пенидарън“, с което поставя началото на жп транспорта. Изгледай това съвременно клипче, за да видиш как е работел този локомотив: https://www.youtube.com/watch?v=SzYGgXibE6w

Локомотивът “Пенидарън”

3) Първата жп линия в света също е открита в Англия – през 1825 г., между градовете Стоктън и Дарлингтън. Била дълга едва 20 км. По нея вървял локомотивът „Локомоушън“ на английския инженер Джордж Стивънсън.

Железопътната линия между Стоктън и Дарлингтън

Техно: А в България откога има железопътен транспорт?

Поли: Първата жп линия в България е построена през 1866 г. и е свързвала градовете Русе и Варна. Линията е била част от трасето Париж – Цариград (днешен Истанбул) и по нея е минавал и прочутият „Ориент експрес“. 

Техно: Защо точно Русе и Варна?

Поли: Защото и двата града са били търговски – единият заради морето, а другият заради река Дунав. 

Техно: А я ми кажи, тези влакове са били много бавни, нали?

Поли: Да, първите локомотиви са се движили с 60 км/ч, но с годините скоростта се е увеличавала. Знаеш ли на коя страна принадлежи рекордът за скорост на парен локомотив?

Техно: Чакай да позная… Англия!

Поли: Точно така. Рекордът за развита скорост на парен локомотив е цели 202 км/ч на английския „Малард“ през 1938 г. Днес този локомотив може да се види в музея в Йорк, за който ти споменах.

Техно: 202 км в час? Ама той е бил наистина много бърз!

Поли: Можеш да си представиш, че пътуваш с Малард като изгледаш това кратко анимационно видео, в което се показва как локомотивът поставя своя рекорд.

Техно: Поли, много ми беше интересен разказът ти днес. Искам да ми разказваш още неща за транспортните средства.

Поли: С удоволствие, Техно, а може пък ти да проучиш и да ми разкажеш неща, които аз не знам 🙂

За да разберете как продължава разговора между Поли и Техно на тема развитието на локомотивите, кликнете тук: https://polytechnic-museum.com/tehno-i-vlakovete/