Поли: Техно, защо си толкова запъхтян?
Техно: Ами тъкмо изкачих стълбите до втория етаж, за да те открия, и се изморих. Ех, да имаше един асансьор!
Поли: Ти пък, чак за два етажа. Полезно е и качването на стълби, Техно.
Техно: От кога има асансьори, Поли? Чела ли си нещо за това изобретение?
Поли: Да, даже наскоро. Искаш ли да ти разкажа?
Техно: Разбира се!
Поли: Първото споменаване на асансьор е в произведенията на римския архитект Витрувий. Там той разказва за изобретение, построено от Архимед в Гърция през 235 г. пр. Хр., което пренасяло вода за поливане на посеви. Според археологически разкопки асансьори са използвани и от древните римляни.
В Римския Колизеум пък, завършен през 80 г. сл. Хр., е имало приблизително 25 асансьора, които са били използвани за отвеждане на животни от подземията. Всеки асансьор можел да носи около 270 кг (горе-долу колкото теглото на два лъва) на 7 м височина и се задвижвал от няколко силни мъже. Асансьорите представлявали дървени клетки, които се дърпали с помощта на система от въжета, макари и оловни тежести.
В някои литературни източници от по-късни исторически периоди асансьорите се споменават като кабини или кошници, теглени с въжета и задвижвани ръчно или от животни. Такива асаньори има и до днес по високоразположените и труднодостъпи манастири.
През 17. век прототипи на асансьори са монтирани в дворцовите сгради на Англия и Франция.
Но най-важната стъпка в асансьорната технология е изобретяването на система, базирана на винтово задвижване. Първият асансьор с кабина, повдигаща се с винтов механизъм, е построен от руския механик Иван Кулибин и е инсталиран в Зимния дворец през 1793 г.
60 години по-късно индустриалецът Елайша Отис провежда публична демонстрация на световното изложение в Ню Йорк през 1854 г., в която издига платформа високо над тълпата, след което… изненадващо прерязва въжето, държащо платформата, с брадва!
Техно: И паднал??
Поли: Не! Точно това искал да покаже пред смаяната публика – създадената от него безопасна система: при евентуално скъсване на въжето се задейства механизъм със спирачки, който спира пускането на платформата. Изобретението му представлява релса със зъбни колела, която се слага в четирите страни на платформата в шахтата. В случай, че въжето се скъса, зъбните колела задържат платформата на мястото й. След неговата идея асансьорите започнали да бъдат използвани и за хора.
Първите асансьори не се продавали добре, защото били скъпи, но намерили известен успех като луксозни придобивки в хотели в Ню Йорк, Лондон и Париж. Приличали на красиви стаи с тапицирани седалки и огледала по стените, понякога дори с малък полилей. Често ги наричали „подвижни стаи“.
Те били задвижвани от парни машини и следователно били доста бавни. Но скоростта е било последното, което вълнувало хората – те много се впечатлявали от тази нова и луксозна технология, която ги спасявала от досадните стълби.
Техно: А кога в асансьора се включва и електричеството?
Поли: Първият електрически асансьор е конструиран от немския инженер Вернер фон Сименс през 1880 г.
След няколко години навлиза и хидравличната технология. И до днес асансьорите се делят на електрически и хидравлични – спрямо типа на задвижване, макар че хидравличните също използват електричество. Чисто електрическият асансьор обикновено използва електрически двигател, който задвижва кабели и системи за противотежест. При хидравличния асансьор електрическа помпа изпомпва хидравлична течност, за да задейства цилиндрично бутало.
