Сребро Божилов, уредник
„ОПЕРА 1“
Първият български телевизор
Първият български телевизионен приемник „Опера“ е разработен в конструктивния отдел на слаботоковия завод „Климент Ворошилов“ – София през 1957 година. Прототипът изпреварва времето за създаване на необходимата индустриална база и се налага да престои три години, преди да бъде пуснат в серийно производство. През този период в предприятието се изготвят технологичните съоръжения, доставена е от чужбина и е изработена със собствени възможности сложна измерителна и контролна апаратура. За новото производство се преустройва монтажният цех, доскоро произвеждал само радиоапарати и телефони, работи се по квалифицирането на необходимите технически кадри. През месец септември на 1960 година подготвителната дейност е приключена и започва серийното производство. До края на същата година са произведени първите 400 телевизионни приемници, влезли в историята под името „Опера РТ-4360Е“. През следващите години с малки външни промени и технически доусъвършенствания, на пазара се появяват и други модификации на „Опера“-та, така че се налага да им бъдат дадени поредни номера – „Опера“ две, три и четири. От всички тях в днешно време най-рядък модел остава РТ-4360Е, получил популярното търговско название „Опера Едно“.
Телевизорът има екран с размери 365 Х 270 мм, монтиран в красива дървена кутия със заоблени ръбове. Външните му габарити са 554 Х 514 Х 475 мм, така че прилича повече на куб, отколкото на паралелепипед и това ще бъде главната отлика на Оперите от останалите български телевизори, които ще се появят след тях. Телевизорът е доста тежък – 31 кг. В апарата е приложен принципът на общия канал за изображението и звука, като в канала на изображението са въведени автоматичното регулиране на контраста и яркостта на картината, а силата на звука се контролира от зрителя с помощта на копче отляво под екрана.
„Опера 1“ е 12 канален телевизионен приемник, пригоден за приемане на телевизионни програми според нормите на OIR (Organisation Internationale de Radiodiffusion, създадена през 1949 г. в Брюксел). Има 19 лампи, които изпълняват 33 лампови функции, селенов стълб тип Е250 С350 и кинескоп AW 43-80, произведен от унгарската фирма Tungsram с електромагнитно отклонение и електростатична фокусировка на лъча. Диагоналът на правоъгълният му екран е 43 см, а ъгълът на отклонение е 90 градуса. Консумираната мощност на апарата е 160 вата, фокусировката е електростатична, входящото съпротивление е 240 ома, симетрично. Междинната честота на изображението 38,9 мегахерца, междинната честота на звука 32,4 мегахерца. Чувствителността на канала на изображението е 30 микрофарада, колкото е и на канала на звука. Има избирателност по канала на изображението над 30 децибела, пропускна честотна лента по изображение над 4,5 мегахерца. Геометричните изкривявания на растера са под 2% със 7 различни градации на яркостта и разрешаваща способност над 450 линии.
Входът на телевизионния приемник дава възможност да се приемат телевизионни програми както при слабо поле на предавателя, така и при силно чрез затихване на сигнала 10 пъти.
Във фондовете на НПТМ има по няколко броя от по-късните модификации на „Опера“ и един единствен от първата серия. Той може да бъде видян в експрозиционната зала на музея. При постъпването му през 2018 година, апаратът е в много лошо състояние заради неправилно съхранение. На места дървената му кутия е изгнила и наранена, липсва задният капак, шасито с електролампите и кинескопа е потънало в дебел слой прах. От етикет, залепен на вътрешната страна, става ясно, че след като телевизорът е работил незнайно колко време, кинескопът му е бил регенериран в Електролампов завод – Сливен. Телевизорът е с добре запазено, но силно замърсено предпазно стъкло откъм зрителите и със счупено копче на потенциометъра за звук, което служи и за включване и изключване на апарата.
Реставрацията на телевизора продължава повече от месец. Нейната цел е да възстанови добрия вид на апарата, така че той да може да бъде изложен пред публика. Първо е почистен внимателно – част по част. Залепени и възстановени са копчетата на лицевата му страна. Специално е изработен и монтиран заден капак. Реставрирана и лакирана в оригиналния й цвят и вид е дървената кутия на апарата.
„Опера РТ-4360Е“ на НПТМ има характерното за първите модели оформяне, външнo дизайнът му e cилнo пoвлиян oт yнгapcĸия тeлeвизop Orion 53T816 и от съветския „Рубин 102“. Телевизионният приемник „Опера 1“ е изключително рядък и има висока колекционерска стойност.
„КРИСТАЛ“
Първият български телевизор с голям екран
„Кристал“ е първият български телевизор с голям диагонал на екрана, първоначално 53 см, а в последващото производство – 59 см при ъгъл на отклонение на лъча 110 градуса. В електрическата му схема са застъпени някои инженерни решения от „Опера 3“. С по-нататъчно усъвършенстване и редица подобрения, самият „Кристал“ служи като основа в разработвенето на следващите модели български телевизори с печатни платки от типа „Пирин“. Първите произведени бройки „Кристал“ слизат от конвейра на Слаботоковия завод „Климент Ворошилов“- София през 1963 година.
Телевизионният приемник „Кристал“ е обемен апарат от три основни компонента: кутия, команден блок и шаси. Към кутията са фиксирани кинескопът, високоговорителят, командният блок и шасито, което от своя страна събира всички останали елементи. Групата регулатори на телевизора е монтирана в отделен команден блок, който се състои от два потенциометъра, разположени в краищата му. Чрез левия се регулира яркостта, а десният служи за регулиране на силата на звука. Между тях под пластмасова капачка са поместени регулаторите за вертикален размер, честота на кадрите, фина настройка, честота на редовете на растера и контраст на картината. Под тях е монтиран стъпален превключвател с пет клавиша. Средният служи за включване и изключване на телевизора. От дясната му страна са двата клавиша за регулиране на тона – „Ниски“ и „Високи“ честоти. От ляво са другите два клавиша за стъпално променяне на честотната характеристика на видеоусилвателя, означени съответно с „Меко“ и „Рязко“. На гърба на апарата са монтирани две букси за включване на телевизионната антена, съответно за по-слаб и по-силен сигнал. Някои апарати са имали и слот за приставка на кабелно дистанционно управление. От дясната страна на кутията е изведена оста на каналния превключвател.
Основните технически данни на телевизор „Кристал“ са следните. Честотният му обхват е 12 телевизионни канала от Първи и Трети обхват, като един канал е резервен. Антенният му вход е симетричен, 240 ома. Чувствителността е по-добра от 100 микроволта, селективността – по-добра от 40 децибела. Разделителната способност е повече от 450 линии. Междинните честоти са: на изображението – 38 мегахерца; на звука – първа междинна честота 31,5 мегахерца и втора – 6,5 мегахерца. Номиналната изходна звукова мощност е 2 вата. Честотната лента на звуковия канал е от 70 херца до 11 килохерца. Нелинейните изкривявания са по-малки от 3%, хоризонталната синхронизация е инерционна. Апаратът има един високоговорител с мощност 3 вата, който е ексцентричен и с форма на елипса, 18 радиолампи и 6 полупроводникови диоди. Кинескопът е модел AW 59-90, произведен в Германската Демократична Република (DDR) . Телевизорът има селенов токоизправител, тип Е250С400. Консумираната мощност е 180 волтампера. Ъгълът на отклонение на лъча – 110 градуса. Мрежово напрежение: апаратът работи при захранване от 220 волта / 50 херца.
Големината на екрана на телевизор „Кристал“ е 430 Х 385 мм, с диагонал 59 см. Размерите на приемника са: 610 Х 500 Х 355 мм, а теглото му е 35 кг. При пускането му на пазара, цената му е била 370 лв, т.е. апаратът е бил изключително скъп за възможностите на едно домакинство и се е купувал главно от държавни учреждения и институции.
Съществуват две разновидности в конструкцията на „Кристал“ – вариант с диагонал на екрана от 53 см и 59 см. Разликата между тях е само в декоративната рамка и кинескопа.
Моделът получава своето развитие с въвеждането в производство на телевизор „Дунав“. Той се отличава от „Кристал“ най-вече по разположението на командния блок. Оттам произтичат и някои различия в схемата – измененията са наложени от премахването на стъпъловидните регулатори за честотната лента на видеоусилвателя и на тона.
Телевизионният приемник „Кристал“, който може да бъде видян в експозицията на НПТМ е бил с първи собственик поделение на Българската армия, където вярно е „служил“ до 1977 г. Телевизорът е без оригиналния заден капак, вероятно защото е бил подлаган на чести ремонти. Липсва му и захранващият кабел. Всички тези щети са отстранени при постъпването му в музея след неговата внимателна реставрация.
„ПИРИН“
Първият български телевизор с печатни платки
„Пирин“ е първият български телевизионен приемник с печатни платки. Моделът съчетава в себе си класическите с иновативните телевизионни технологии – има 15 радиолампи и 5 полупроводникови диода. Той, подобно на „Опера“ и „Кристал“, също е базисен за следващите модели, появили се през годините. Екранът му е с диагонал 47 см и ъгъл 110 градуса на отклонение на електронния лъч. От същата серия и по същата схема са решени още редица български телевизори: „Вихрен“, „Варна“, „Плиска“, „София 53“, „София 59“, „Средец“, „Бузлуджа“, „Родина“, „Шипка“, „Тракия“, „Люлин“ и др. Помежду си тези модели се различават предимно по размерите на екрана и по детайлите на външния си дизайн, но не и по електрическата схема.
Телевизионният приемник „Пирин“ е поместен в дървена кутия. Кинескопът е разположен асиметрично в предната лява част и се намира под защитно стъкло. В дясната предна част е разположена декоративна пластмасова решетка. В горната й част са направени прорези, зад които е монтиран широколентов високоговорител. Под него има три двойки регулиращи потенциометри: външни – за силата на звука, за фина настройка на хетеродина и за яркост и вътрешни – за регулиране на тембъра на звука, за честотата на редовете в растерната решетка и за контраста. Под тях се намира каналният превключвател. При силен сигнал от телевизионния предавател, апаратът може да лови програми със стайна антена. За по-добро качество на картина и звук, обаче, се препоръчва външна антена. На гърба на телевизора са изведени две двойки букси за симетричен антенен кабел (240 ома) като едната е за слаб, а другата за силен сигнал. Също на задната страна на капака са изведени чрез пластмасови накрайници осите на потенциометрите за регулиране на честотата на кадрите и на вертикалния размер на картината. Монтажът е на две печатни платки. На лявата са монтирани елементите от общия канал за звук и изображение, а на дясната – елементите от схемите за синхронизация, за вертикално отклонение (без изходящия трансформатор за кадри) и задаващия синусов генератор за хоризонтално отклонение с част от елементите на крайното стъпало. На шасито, което в този модел е едно, са монитерани всички останали елементи. Качеството на изображението е осигурено чрез схема за автоматично регулиране на усилването и стабилизиране на размера на картината в хоризонтално и вертикално направление. Чувствителността на приемника е 75 mV. Входът на апарата е симетричен. В него е предвидена схема за гасене на обратния ход на лъча по редове и кадри. Хетеродинът е изпълнен по триточкова схема с капацитивна обратна връзка и заземен катод, известна под името „Колпиц“. Необходимата честотна лента на видеоусилвателя се получава благодарение на сложна последователно-паралелна високочестотна корекция в областта на високите видеочестоти. Симетрирането на антенния вход с високочестотния усилвател на каналния превключвател се извършва чрез балун-трансформатор.
Честотен обхват – 12 телевизионни канала от I и III обхват, захранване 220 V / 50 Hz, консумирана мощност 180 W. Размерите на приемника са 570 Х 400 Х 330 мм. Тегло 22,5 кг. Произведен във Слаботоков завод „Климент Ворошилов“, София през 1970 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Българската радио-телевизионна промишленост има богато минало, скромно или по-скоро никакво настояще и неясно бъдеще. Големите предприятия, събрани под шапката на някогашното Държавно стопанско обединение „Респром“ (бивш Слаботоков Завод – София), пръснати из различни български градове, които са произвеждали хиляди радио и телевизионни апарати от различни модели през 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век, вече не съществуват. Страната ни в момента няма собствени марки и не произвежда дори лицензионни модели от този тип битова техника.
Колекцията на Националния Политехнически Музей от стари телевизори българско производство е най-богатата в страната. В статията разказахме за три приемника, които очертават най-ярко „епохата“ на черно-бялата телевизия у нас. Така Музеят освен паметта за славното минало, по свой начин съхранява и надеждата за едно по-добро бъдеще.
БИБЛИОГРАФИЯ
Инж. Младенов, Й. Телевизионен приемник „Опера“. Сп. „Радио и телевизия“, бр. 7-8, София, 1961 г.
Инж. Апостолов, А. Телевизионни приемници „Опера“ и „Кристал“. Държавно издателство „Техника“, София, 1966 г.
Инж. Серафимов, М. „Пирин“, „Варна“, „Плиска“, „София 53“, „София 59“, „Средец“, „Вихрен“, „Бузлуджа“, „Родина“, „Шипка“, „Тракия“, „Люлин“ и др. Сп. „Радио и телевизия“, бр. 5, София, 1968 г.
Иванова, Поля. Христоматия по история на телевизията в България: Българската телевизия 1959 – 1990. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2007.
Младенов, Младен. Телевизионна журналистика. София, издателство „Наука и изкуство“, 1979 г.
