Поли и Техно продължават интересния си разговор, в който се разбра, че киното започва своето начало от един… галопиращ кон. Ако искате и вие да проследите техния разговор, вижте тук: https://polytechnic-museum.com/ot-kon-ta-na-kino/
Техно: Поли, още се вълнувам от нещата, които ми разказа за началото на киното. Много ми харесаха и кратките филмчета, които ми показа. Разкажи ми още, кога за първи път филм се е прожектирал пред публика?
Поли: Това е станало на 28-ми декември 1895 г., когато братя Люмиер организират първата платена публична прожекция в парижкото кафене „Гран кафе“. Затова тази дата се счита за рождената дата на киното. Хората в това кафене всъщност са най-първите кинозрители в света.
Техно: А какво са гледали?
Поли: Гледали са няколко отделни кратки филмчета на братя Люмиер, всеки с продължителност около минута. Ти също можеш да ги видиш. Представи си, че се връщаш назад във времето и че си част от тази публика.
Техно: Това би било интересно!
Поли: Но преди това – опитай да си представиш и че досега никога не си гледал филм и не знаеш какво е! Знаеш ли, историите разказват, че когато гледали един от филмите, който показвал влак, пристигащ на гара, зрителите в залата толкова се изплашили, че се разбягали, за да не ги прегази влакът! Изглеждало много реално.
Техно: Горките хора! Но явно е било много впечатляващо. А сега и аз ще се опитам да си представя, че съм там, сред тях, като изгледам в интернет следното видео: The Lumiere Brothers’ – First films
Поли: Как е, Техно?
Техно: Беше чудесно! Сега вече мога да разказвам на приятелите си, че съм гледал първите кино филми в света.
Поли: Да 😊 А знаеш ли кога са показали тези филми в България?
Техно: Кога?
Поли: Само една година след това – в София и в Русе. Филмите много бързо се разпространили по света и се създали много кинозали.
Техно: А кой е първият български филм?
Поли: Това е игралният филм „Българан е галант“ с актьор Васил Гендов, който е и създател на филма. Прожектирали са го през 1915 г. в софийското кино „Модерен театър“.
Ще ти кажа още един любопитен факт. Знаеш ли, че по време на кинопрожекция в залата, много от филмите са се озвучавали на живо от истински музиканти, тъй като първите филми са били без звук.
Техно: Да, май съм чувал за „немите“ филми.
Поли: Именно. Звук във филмите се появява едва през втората половина на 1920-те.
Техно: А тогава как са си говорели помежду си филмовите герои?
Поли: Когато някой е трябвало да каже нещо, на екрана действието за малко е спирало и се е появявал надпис с думите на героя.
Я ми кажи, чувал ли си за британеца Чарли Чаплин – най-известният актьор от нямото кино?
Техно: Онзи с шапката и бастунчето, и забавните мустачки? Знам го, но не съм гледал филм с него.
Поли: О, изгледай някой с мама и тати, ще се смееш много, например „Хлапето“. Ако ти е интересно да гледаш стари филми, изгледай и „Пътешествие до Луната“ от 1905 г., на френския режисьор Жорж Мелие. При него пък ще ти е интересно да видиш как са се създавали филмови ефекти много преди за това да се използват сложни компютърни техники. Потърси го с оригиналното му заглавие: „Le Voyage dans la lune“, Georges Méliès, 1902.
Техно: С удоволствие ще го изгледам, Поли! Ама много интересни неща разказваш!
