
Поли: Техно, защо така си се загледал в огледалото?
Техно: Проверявам дали не ми е поникнала брада.
Поли: Техно! Но ти си още много малък, ще трябва да почакаш доста време!
Техно: Да, но нямам търпение! Искам да съм като тати, който се бръсне всяка сутрин пред огледалото!
Поли: Знаеш ли, че бръсненето има своите корени в древната история?
Техно: Не съм се замислял. Разкажи!
Поли: Още в праисторически времена хората са използвали за бръснене или за поддържане на брадите си наточени черупки от миди, зъби от акули, кремък и други подръчни материали. Рисунки на такива средства са откривани в праисторически пещери. Някои племена използват остриета от камък до ден днешен.
Бръсначите в бронзовата ера са били изработвани от бронз или обсидиан. По музеите днес има много бръсначи, запазени от онова време.


А това са бръсначи от Древен Египет, когато бръсненето се е асоциирало със социален статус и благополучие:


Техно: А в Европа?
Поли: Ами например по времето на Александър Велики в Гърция бръсненето е било направо задължително. Знаеш ли, че е имало заповед неговите воини да бъдат избръснати, за да не може опонентът, с когото се бият в ръкопашен бой, да ги сграбчи за брадата!

В Римската империя пък бръсненето е имало и символично значение. Първите косми по лицето на момчетата били принасяни на римските богове за здраве и късмет.
В по-съвременна Европа бръсненето започва да добива популярност през 18 и 19 век. Професионалните бръснари разполагали с цял набор от различни прави бръсначи (стоманени ножчета). Съвременните бръснари също имат такива, но ги използват по-рядко.

Лошото на тези ножчета е, че трябва периодично да се наточват, пък и са опасни.
Да видим как се усъвършенстват бръсначите през последните векове:
През 1762 г. французинът Жан-Жак Пере създава модел на първия безопасен бръснач с дървен предпазител.

През 1847 г. Уилям Хенсън прави революция в бръсненето с неговия модерен Т-образен бръснач с дръжка – модел, който се използва до днес.


През 1876 г. американските братя Кемпф патентоват дизайни, подобряващи безопасността. Например те вкарват ножчето за бръснене в рамка, от която се подава само неговото острие. По този начин не само се намалява риска от раняване, но и дори това да стане, няма опасност острието да навлезе много навътре в кожата.

А през 1901 г. изобретателят Кинг Камп Жилет…
Техно: Жилет! Това е самобръсначката на тати!
Поли: Да, това е най-популярната марка до сега. Та този Жилет много искал да измисли нещо, което да се използва еднократно и да може да се изхвърля след като се захаби. Идеята била хората често да купуват от съответния продукт, той да се захабява бързо, а те да си купуват отново и отново.
Техно: Е защо?
Поли: За да печели повече производителят 😊
Техно: Ех, хитряга.
Поли: Мда, за жалост този търговски похват е масов и до днес. Та… искал да направи малко стоманено ножче, което да се слага между две метални пластинки, прикрепени за дръжка. В началото специалистите не вярвали, че може да се създадат достатъчно тънки и остри стоманени ножчета, а и смятали, че щели да бъдат много скъпи, за да бъдат лесно изхвърляни от хората. Но Жилет не се отказал и през 1901 г. започнал да произвежда ножчета за бръснене. През 1903 г. той продал едва 51 самобръсначки и 168 ножчета, но само година по-късно продал 90 000 самобръсначки и 12 400 000 ножчета!

Ето ти няколко примера от неговите самобръсначки през годините. На първата снимка е оригиналът от 1901 г.:

Всяка следваща самобръсначка била все по-удобна за хващане, а острието ставало все по-прецизно. Тази е от 1920 г.:

Тази пък е първата самобръсначка, която можела да се регулира за къса или малко по-дълга брада, от 1957 г.:

По време на световните войни самобръсначките били силно необходими, защото ако лицата на войниците не били гладко избръснати, нямало да може да се закрепят за лицата им противогазите. Ето един комплект на Жилет, предназначен за бойното поле:

През 20 век се появяват и пластмасови самобръсначки за еднократна употреба, които съвсем бързо се захабяват и след това се изхвърлят в боклука.
Техно: А аз съм виждал тати понякога да ползва самобръсначка, която зарежда в контакта.
Поли: Да, съществуват и електрически самобръсначки, които, за разлика от обикновените, не изискват употребата на вода и сапун или пяна за бръснене. Патентът за такава бръсначка е от 1928 г. – на подполковник Джейкъп Шик от американската армия. Ето ти една реклама на неговия продукт:


