КОЙ Е ИВАН СТРАНСКИ?
Иван Странски завършва химия в Софийския университет (1922) и химия и физика в Берлинския университет (1925). Професор (1937) по физикохимия в СУ. През 1930 г. е поканен в Берлинския технически университет (БТУ) като Рокфелеров стипендиант.
Декан на факултета по общи инженерни науки в БТУ (1948-49), а след това – ректор за два едногодишни мандата.
Сътрудник по физикохимия и електрохимия в Кайзер Вилхелм институт в Берлин от 1944. Директор (1953-62) на Фритц Хабер Институт (Кайзер Вилхелм институт) – пост, заеман по-рано от нобеловите лауреати Макс фон Лауе и Алберт Айнщайн. Професор в Свободния университет в Берлин (1945-62).Почетен сенатор на Техническия университет в Берлин (от 1962).
С КАКВО Е ИЗВЕСТЕН?
Странски поставя основите на фундаментална теория за растежа на кристалите, наречена “молекулно-кинетична теория на кристалния растеж”. Използваните дотогава термодинамични методи не отчитат симетрията на решетката и силите на взаимодействие между атомите. Според тази теория новите атоми се притъкмяват към кристала на точно определено място от повърхността му, наречено “положение на половин кристал” – най-важното място на кристалната повърхност, което определя скоростта на растежа на кристалите.
Заедно с Ростислав Каишев разработват метода на средните отделителни работи като разглеждат равновесието между един малък кристал и заобикалящата го течна или газова фаза и отчитат особената роля на атомите в ръбовете и върховете на кристала.
С Любомир Кръстанов предлагат механизма на растеж на един кристал върху подложка от друг кристал.
Теоретичните разработки на Странски имат непосредствено практическо приложение:
Електронна емисия на кристални повърхности, което води до създаването на автоемисионния микроскоп FEM). В областта на металургията – увеличава се с 40 % ефективността на рудодобива в Западна Германия, поради което на името на Странски е наречен изследователският институт към завода в Оберхаузен.
ПРИЛОЖЕНИЯТА
Компютърните технологии се нуждаят от силициеви кристали с определена структура.Ако науката не познаваше механизмите на растеж на кристалите, нужното днес съвършенство на силициевите матрици в чиповете на процесорите и паметите на изчислителните машини би било недостижимо.
Пример за технологично приложение на кристалите са магнитната лента и компютърният твърд диск. Те са покрити с микроскопични кристали на феромагнитни материали, с помощта на които “записват” нужната информация. Подобно на кристалите от желязо в магнитната лента на видео и аудио касетите, в развлекателния бизнес важна роля играят кристалите на среброто, които изграждат светлочувствителния слой на кинолентата. С усъвършенстването на тези покрития капацитетът на твърдите дискове в компютрите силно се увеличава.
Иван Странски завършва живота си през 1979 г. на българска земя, но е погребан в гробищния парк на Берлинския квартал Далем, в близост до Фриц Хабер Институт.
