Техно: Много обичам да гледам как се въртят дрехите в пералнята – като истинска въртележка!
Поли: Да, не е като старата немска пералня в НПТМ от 1915 г., за която си говорихме преди – в нея прането не се вижда отвън.
(За да проследите разговора, който проведоха Поли и Техно пред витрините за битова техника, вижте тук: https://polytechnic-museum.com/bitova-tekhnika-ot-predi-poiavata-na-toka/ )
Техно: Мисля си, много е добре, че имаме електрически перални в днешно време, защото би било изморително постоянно да перем на ръка.
Поли: Да, особено за теб, Техно 😊Но, прав си, да. Днес прането е толкова лесно, колкото да хвърлиш мръсните си дрехи на пода, да ги събереш няколко дни по-късно, да ги хвърлиш в машината и да натиснеш няколко бутона, нали? Наистина навремето е било доста изморително да се пере. Знаеш ли, че на много места по света и до днес жените носят прането си на реката или използват примитивни начини за изпиране, тъй като не разполагат с нашите удобства.
Техно: Стана ми интересно, разказвай.
Поли: Сигурно си чувал, че повечето древни цивилизации са се развили около източници на вода – реки, морета…
Техно: Ами да, логично е. Водата, освен че би могла да се пие, дава възможност за транспорт, търговия, напояване на хранителните култури…
Поли: …както и за къпане и пране. Дрехите в древността (а както споменахме, и в някои бедни райони и до днес) обикновено са били удряни върху камъни, търкани с пясък или камък, а за изпирането често са помагали и краката или пък дървени инструменти.
По време на Римската империя, ефективното изпиране на дрехите ставало все по-необходимо. Римляните отдавали голямо значение на хигиената и външния вид. Така се появила професията на перачите – хора, които перели и сушели дрехи от всякакъв вид. Но преди да се възхитим на римляните, трябва да знаем, че те най-често перели дрехите с… човешка урина.
Техно: О, Поли! Това е ужасно!
Поли: Мхм, съгласна съм, но в урината се съдържа амоняк, а той има дезинфекциращи свойства и е бил популярно почистващо средство не само в римско време, но и в средновековна Европа, когато е бил използван за отстраняване на петна и разтваряне на мазнини.
Техно: Ами сапунът??
Поли: О, той става достъпен едва през 19-ти век, Техно.
Техно: Добре, дай подред. Какво се случва в Средновековието?
Поли: С развитието на културата, нарастването на населението и градовете и появата на водоснабдяване близостта до водоизточник вече не е била определяща. Появили се и станали популярни някои предмети, предназначени да подпомогнат процеса на пране – например големи дървени вани, в които дрехите са се разбърквали с бутало, или по-усложнени механични уреди като валявицата. Това е традиционно съоръжение за пране и омекотяване на одеяла, черги, китеници и други текстилни изделия, което използва силата на течащата отвисоко студена вода. Прането в този период е било доста натоварващо физически. А продължителността на процеса на пране е отнемала дни – предварително измиване, 24-часов период на накисване, измиване, сушене…
Техно: А по-нататък?
Поли: През 19 век в скандинавските страни изобретяват дъска за пране, или т.нар. „уошборд“.
Техно: Това пък какво е?
Поли: Това е дървена рамка, в която има релефна метална повърхност. Използвала се е за изстъргване на прането. Тоест накисваш дрехите в сапунена вода, след което ги търкаш в металната повърхност, за да почистиш тъканта.
Въпреки че уошбордовете са остарели, има една фабрика в Охайо (САЩ), която все още ги произвежда и продава около 80 000 такива дъски за година.
Техно: Толкова много хора в днешно време продължават да перат така?
Поли: Някои перат, но други ги ползват за декорация, а има и много хора, които ги използват за… музикални инструменти.
Техно: Какво??
Поли: Сериозно. Дъските се ползват за ударни инструменти, като музикантите използват всякакви налични предмети, за да издават звук от триещата се повърхност.
Техно: А електрическите перални кога се появяват?
Поли: Технологическият напредък в Европа в началото на 20-ти век довежда до смяна на старите методи на пране с нови революционни инструменти, сапуни и прахове за пране. Така през 1906 г. започва производството на електрически перални машини. Първата автоматична пералня се появява през 1937 г. До ден днешен пералнята остава важен уред в повечето съвременни домове.
