Светла Михайлова и Лидия Кирилова
Регионален исторически музей – Кърджали
Албумът с пощенски картички[i] е притежание на Катиша Илиева. Подарен е на Регионален исторически музей – Кърджали през 1987 г. от Недялка Илиева Яневска, пряк наследник на собственичката (Фиг. 1). Семейната колекцията се състои от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, от периода 1913 – 1931 г. Повечето от тях са от времето 1914 – 1918 г., когато бушува Първата световна война. Една част са от фронта, т. нар. „войнишки“. С други се честитят празници – Коледа, Нова година, Възкресение Христово, именни дни, дори настъпилия мир след края на войната и коронацията на цар Борис III. Картичките споделят радости, неволи, тъга, любовни трепети и всякакви човешки чувства. Изпращането им става по пощата, като открито писмо.
Според енциклопедиите, илюстрованата картичка е печатно произведение с малък формат, което върху едната си страна носи изображение (фотография, рисунка, репродукция и др.), а другата е предоставена за изписване на текст, съобщение и пр. При пощенските картички, предназначени за изпращане в открит вид, за лицева страна се приема страната с адреса, пощенската марка и съобщението, а илюстрованата страна е гръб. Форматът ѝ е определен с БДС 1059 на 110х148 мм (т. нар. световен стандарт)[ii].
Кратка история
Заради непрестанното ѝ развитие през годините, историята на пощенската картичка в световен мащаб не е лесно да се проследи. В живота на европееца картичката навлиза още през 1760 г., когато в Париж се появяват открити съобщения, изпращани по пощата. През 1777 г., отново в Париж, тръгват в обръщение гравюри на картон и съдържанието на тези печатни изделия е достъпно за всеки. Хората се притесняват, че пощенските служители ще четат съобщенията им и идеята не се реализира. Официално пощенската картичка, т. нар. тогава „картичка за кореспонденция”, е въведена в обръщение на 1 октомври 1869 г. в Австрия[iii].
Във Великобритания през 1840 г. се използват готови листове за писма, върху които има изображение на Британия с лъв в краката ѝ, която изпраща съобщения до всички части на света. Тази идея не се приема масово и скоро е заменена. През 1843 г. се появяват и първите коледни картички. Те са поръчани в Лондон от сър Хенри Коул – британски предприемач и обществен деец, един от основателите на прочутия музей Виктория и Алберт. Той не е имал време да напише на ръка поздравления до всичките си роднини, приятели и бизнес партньори. По тази причина, този много зает човек, се обърнал към илюстратора Джон Калкот Хорсли с молба да създаде ескиз, който след това да бъде размножен с помощта на типография. След това картичките били оцветени ръчно от професионален художник. Възложителят трябвало само да напише името на човека, до когото адресира своите пожелания и да се подпише[iv].
Стъпка към революцията в картичките се случва през 1865 г., когато на пощенска конференция в Карлсруе (Германия), Хайнрих фон Щефан предлага създаването на отворени пощенски листове. През 1870 г. в Германия излиза първата илюстрована картичка. Както вече бе посочено, през 1869 г. Австрия също въвежда „картата за кореспонденция”. Двете страни дълго време спорят чие е откритието.
В следващите години на XIX-ти век картичките завладяват Европа. Започва производството им от пощенските служби на много европейски страни – Швейцария, Англия, Люксембург, Холандия, Дания, Белгия, Норвегия, Швеция, Италия, Австро-Унгария и др. Най-старите образци са или ръчна изработка, или са изпълнени в скъпите техники офорт и литография. От 1892 г. се издават такива в бром-сребърен печат, въз основа на фотографски негатив. От 1897 г. циркулират красиви цветни литографски картички, като поздравите са задължително върху изгледа. Трябва да се отбележи, че в зората на появата си, тези изделия са изработвани не само от хартия и картон. Съхранени са екзотични редки екземпляри от стъкло, метал, дърво и др. За украса са използвани и декоративни материали като черупки, цветни камъчета, панделки, пера и т. н.
В България картичките навлизат през 1879 г., веднага след Освобождението и представляват лист с отпечатана на него марка, герб с пощенски рог и надпис „Union Postale Universelle Bulgarie“. С навлизането в живота на българина, пощенската картичка поема всички функции, познати от присъствието ѝ в европейската система за комуникация[v]. Първият образец е издаден през 1892 г., по повод Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив[vi]. Картичката е емблематична за издателството на Чипев (Тодор Чипев – София) и представлява „жива картина“, устроена в чест на тържествата по това време[vii]. Разпространението на пощенските картички у нас бележи истински връх с приемането на Закона за пощите. През 1897 г. той разрешава на различни ведомства и частни лица да издават „откритки” – обикновени илюстровани изделия, които преди това се печатат инцидентно[viii].
През 1905 г. са приети нови правила и по цял свят тръгват „пощенски карти” с разчертания за адрес и марка вдясно, място за кратко съобщение вляво, а илюстрациите остават вече на лицевата страна[ix].
Типографски техники
Използваните типографски техники за репродуциране на картички са основно литография, офсет, автотипия и др.
Литография е т. нар. плосък печат, при който рисунката лежи на повърхността на печатната форма и почива на принципа на взаимното отблъскване на вода и мазнина[x].
Офсет е начин на отпечатване, при който изображението първо се нанася върху метална плоча, после върху цилиндър с каучуково покритие, а от него се отпечатва[xi].
Автотипия е печатна техника, при която негативното фотоизображение се копира върху цинкова или медна плоча, която след това се подлага на разяждане с разтвор на азотна киселина и по такъв начин се формират печатащи и непечатащи елементи[xii].
Картичките могат да се класифицират и според художествената им природа: фотографски, фотографски в комбинация със снимка и рисунка и художествени.
Тези, с фотографски изображения, са особено завладяващи с информацията, която носят за образи и събития от миналото. Функционирането на художествените картички (репродукции на картини) е по-късно явление спрямо фотографските. Те са натоварени с допълнителни естетически функции, освен универсалните комуникационни. Интересно е, че нито един друг вид художествени репродукции не предизвиква толкова международни дискусии, колкото тиражирането на известни творби в картички. Мнението на много специалисти е, че „техническата възпроизводимост разпада аурата на самото произведение на изкуството, то се освобождава от своето култово значение и по този начин се задълбочават процесите на комерсиализация“[xiii].
Колекцията
Интересът на различни специалисти, към изследването на архиви с пощенски картички и фотографии, допринася за „онагледяване” на семейната и национална история, за съхраняване на важни „извори“ за развитието на социалните отношения, печатарството, фотографията, историята на комуникациите, обществото и т. н.
Изследваната колекция „Катиша Илиева“ е изключително стойностна, въздействаща и красива. Пощенските картички, създадени и изпратени преди повече от век, са малки произведения на изкуството, автентично отражение на историческата действителност, умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета. Колекцията съдържа 137 броя картички, от които 85 са цветни и 52 черно-бели. В процеса на работа се обособиха няколко тематични групи, според изображенията: любовни, женски портрети, пейзажи и „страдални“. Най-ранната е от 1913 г., а най-късната – 1931 г. В колекцията са представени фотографски (Фиг. 2), фотографски в комбинация със снимка и рисунка (Фиг. 3) и художествени (Фиг. 4) картички.
При научната обработка, картичките бяха сканирани – лице и гръб. Датирането им бе направено въз основа на датата на изпращане и пощенското клеймо. При художествените картички бяха идентифицирани заглавията и авторите на произведенията. Сред тях са имената на Густав Куртоа, Адолф Либшер, Йосеф Матхаузер, Салваторе Постилионе, Еторе Тито, Габриел фон Макс, Николай Дубовский и др. Бяха разчетени надписите върху картичките, носещи послания с различен характер – шеговит, любовен, носталгичен и т. н.
Примери:
1: „Чирпан, 15/X.18 год
Госпожицата Тотка Вълкова Рулева
С. Скобелево
Околия Чирпанска
Др. Тотке!
Най послѢ реших да ви се обадя, да чакам от вас нѢма да се наканитѢ, първо Ви честитя вам Миръ Новъ – Царъ Борисъ: Е ами какъ сте още от къмъ здравето
Азъ съмъ съвършено здрава вече…
Много ви чаках за панаира но за жалост не видѢх нито единъ познат да запитам за васъ какъ прѢкарвате, кака Минка работи ли? Руска и тя ме забрави също и малката Марийка. Поздрави всички, майка си баща си Руска“
2: „Гр О. Пазаръ[xiv],
7/III 1914 г.
ЧрѢзъ
г. Ив. Т. Абанозовъ
(За Тотя)
Ст. София
Хот.“Стара Загора“
Тотьо,
Какъ сте съ компанията. Дедективътъ още тамъ ли е?
Клинъ – клинъ избива: срѢщу дедективъ трѢба дедективъ да се постави.
Поздравъ На всички и на албанезо
(Albaneso, viva la gerro[xv]!)
Съ поздравъ
Н. Тополски“
3: „Юженъ Фронтъ. 15/II 918 год.
Пров.
ВП. Авиаторъ
Капитанъ:/подпис и печат/
Удово, Македония
За Госпожица
НидѢлка Ненкова
„Текиръ“
Гр. Чирпанъ.
Любезна НидѢлке,
Седналъ на масата, потъналъ въ разни размишления – духът ми не ограничено броди изъ милитѢ изживяни спомени на сърдцето ми и поражда въ менъ силното – съ нищо не отложимо желание, да видя на ново родний край; тамъ гдѢто, безброй бѢлоснѢжни блуски, (игриво съ волнитѢ си закачки), пълнятъ съ благоуханенъ мирисъ необятния, просторъ!…Но …уви! далечъ е желания денъ, в който ще ми донесе това редко блаженство на войнишката ми душа…
Впрочемъ, много нежни привѢти
поздрави всички приятелки и приятели тоже домашнитѢ си.
Моля пишете по често!“ (Фиг. 5)
В процеса на работа бяха идентифицирани и марките, които носят част от картичките, както издателствата и техните лога (Фиг. 6).
Пощенските марки са неразделна част от откритата картичка, пътуваща с българските пощи в началото на XX-ти век. Освободени от такса са само войнишките, изпращани от фронта към дома[xvi]. Върху картичките от колекция „Катиша Илиева“ са запазени 8 вида марки[xvii], издавани в периода 1911 – 1918 г., представляващи интерес за колекционерите филателисти (Фиг. 7).
Колекцията представя пощенски картички, издавани от 23 елитни европейски издателства от Германия, Австрия, Франция, Чехия, Полша и България[xviii].
Германия: 1. Albrecht & Meister, Berlin; 2. L. & B. (Littauer & Boysen), Berlin; 3. B. N. K. (Berlin-Neuroder Kunstanstalten), Berlin; 4. Gustav Liersch & Co, Berlin; 5. Paul Fink, Berlin; 6. Erpaco Kunstverlag, Hamburg; 7. E. A. Seemann Verlag, Leipzig; 8. Sächsische Verlagsanstalt G.m.b.H., Dresden; 9. Alfred Seybold, Munich; 10. N. B. C., Neue Bromsilber Convention, Germany;
Австрия: 1. Wiener Rothephot Blüh & Co G.m.b.H./ S. Blueh, Vienna;
Франция: 1. Lochard (A) & J. Petitjean, Paris; 2. M. J. Staerck & Co, Paris;
Чехия: 1. J. K. P., Prague; 2. J. Plichta, Prague; 3. Václav Krátkoruký, Prague; 4. D. K. & Co. (1912-1915) Prague, Bohemia; 5. Minerva (1890-1921) Prague, Bohemia;
Полша: 1. S. M. P. Kr. (Salonu Malarzy Polskich, Krakowie);
България: 1. „Модерно изкуство“ Крум Маринов, Пловдив; 2. Книжарница „Аполон“, София; 3. Универсален пощенски съюз, Асен Христов, Плевен; 4. Леон Арие, Русе;
На базата на тази стойностна и естетически въздействаща колекция бе създадена изложбата „Вернисаж на суетата“ (Фиг. 8).
Тя съдържа 5 витрини с 39 черно-бели и 73 цветни картички, както и 7 броя постери, показващи историята, техниките на печат, представените издателства с техните оригинални лога, както и пощенските марки, с които са пътували откритите картички. Постерите представят и част от посвещенията, изписани върху обратната страна на картичките, които затрогват със своята откровеност, искреност и емоционалност. Въпреки пандемичната обстановка в страната, изложбата бе открита при огромен интерес и все още може да бъде видяна в залите на Регионален исторически музей – Кърджали(Фиг. 9).
[i] РИМ – Кърджали, Кж. НИ, инв. № 1607.
[ii] Герова, А. (съст.) Българска книга, Енциклопедия, София – Москва, 2004, с. 198.
[iii] Узлова, Л. Пощенските картички като източник на информация за генеалогични изследвания. The Belogradchik Journal for Local History, Cultural Heritage and Folk Studies, Volume 2, Number 3, 2011, 324-373. http://www.venets.org/getfile.php?id=110
[iv] . https://dariknews.bg/novini/sviat/koleda-v-istoriiata-prez-pogleda-na-stari-poshtenski-kartichki-snimki-2204061
[v] Узлова, Л. Пощенската картичка като медиум и източник на генеалогична информация. ББИА онлайн, бр. 6, 2012, 11-19.
[vi] Маринова, С. (съст.), Стара Загора и старозагорци в пощенски картички и снимки от края на XIX век до средата на XX век (частна колекция). Ст. Загора, 2015, с. 5.
[vii] Кузова, М. Издателства на български пощенски картички от края на XIX и първата половена на ХХ век (софийският издател). Изкуствоведски четения, 2013, 513-528.
[viii] Узлова, Л. Пощенската картичка като медиум…., цит. съч.
[ix] Митрева, Н. „Поздрав от Самоков“. Стари пощенски картички. Онгъл, 2013, 5, 77-97.
[x] Герова, А. цит. съч., с. 488.
[xi] http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D0%BE%D1%84%D1%81%D0%B5%D1%82
[xii] Герова, А. цит. съч., 23-24.
[xiii] Кузова, М. Светът на българските илюстровани картички (1879-1918). Културно-историческото им и художествено значение в европейски контекст. Автореферат за присъждане на образователно-научна степен „доктор“. С., 2013, 1-21. http://eprints.nbu.bg/2450/1/F09010.pdf
[xiv] Гр О. Пазаръ – Осман Пазар, старото име на гр. Омуртаг.
[xv] „Albaneso, viva la gerro!“ – вероятно допусната правописна грешка, правилно – guerra, т. е.: „Албанезо, да живее войната!“
[xvi] Узлова, Л. Пощенската картичка като медиум…., цит. съч.
[xvii] https://www.mtc.government.bg/bg/category/63/katalog-na-bulgarskite-poshtenski-marki-1879-2005-g
[xviii] https://rthcards.co.uk/pclogos/index2.html
