Техно: Поли, вече научих за печатарската преса в Европа, но разкажи ми вече за първите печатни книги в България.
Поли: Преди Освобождението българските печатници са разположени извън територията на днешна България, тъй като тя е била под робство и реално е нямала своя земя. Първите печатни издания на кирилица са дело на православни монаси и свещенослужители и са с религиозна тематика. Повечето изследователи считат за първа българска печатна книга отпечатания през 1507 г. „Служебник“ на йеромонах Макарий, който излиза във влашкия град Търговище.
Техно: А какво е „Служебник“?
Поли: Това е църковна книга, използвана в православната богослужебна практика. Съдържа текстове, които се произнасят от свещениците и дяконите по време на светата литургия.
Техно: А, сетих се, виждал съм!
Поли: По-късно, през 17 век българското книгопечатане е под въздействието на т.нар. католическа пропаганда в българските земи. Създава се българска католическа книжнина, а през 1651 г. в Рим излиза и първата българска печатна книга, която съдържа елементи от новобългарския език – „Абагар“.
Поли: А иначе първата печатна новобългарска книга излиза през 1806 г. Това е „Неделник“, издадена от българския духовник Софроний Врачански в румънския град Римник (днес Ръмнику Вълча). Книгата представлява сборник от 94 неделни и празнични проповеди, базирани върху евангелски текстове. Езикът е смес от разговорен и църковно-славянски.
Техно: Ами български печатници имало ли е?
Поли: Както ти споменах, преди Освобождението български печатници е имало извън българските земи – в Цариград, Одеса, Букурещ, Виена и т.н., като първата българска печатница е отворена през 1838 г. в Солун, от архимандрит Теодосий Синаитски. За най-добра се смятала печатницата на Иван Богоров в Цариград от 1848 г.
Техно: А на територията на България?
Поли: Първият успешен опит е в Самоков – печатницата на даскал Никола Карастоянов, открита през 1846 г. На неговата ръчна преса в продължение на 60 години се печатат щампи и книги с илюстрации. През 1864 г. още една печатница – „щампарница“ е създадена в България – тази в Рилския манастир. Нейният основател хаджи Калистрат Щампара, обучаван в Белград, доставя от Виена специална голяма желязна печатна преса, мастила и хартии. Печатницата функционира успешно до 1922 г.
Техно: А какво точно е щампарница? Какво са щампите?
Поли: Ще ти обясня. Още през 17 и 18 век в българските земи навлизат от чужбина (главно от Русия) богато украсени с гравюри книги, главно църковни. Тяхната красота създава у българите интерес и вкус към графиката. Сред народа започват да стават все по-популярни отпечатъци с религиозно съдържание, известни като щампи. Тези щампи първоначално се изработвали в чужбина по поръчка на големите манастири, но ето че в края на 18 век печатници–щамарници се появяват в Рилския манастир, както и в Троянския манастир. А в Самоков щампарството става основен поминък за цели фамилии.
Техно: Разбрах, разбрах. Мисля, че съм виждал такива щампи в галериите на Рилския манастир.
Поли: Важно е да отбележим печатницата на Христо Г. Данов. Първоначално преди Освобождението тя се намира във Виена, откъдето книжовникът издава списания, снабдява училищата с учебници на говорим български език, както и с разнообразни помагала – глобуси, учебни картини по ботаника и зоология, макети по физика и анатомия. След Освобождението Данов прехвърля машините и цялата си дейност на родна земя – в Пловдив.
Извън територията на България печатница има и Любен Каравелов. Тя се намирала в Букурещ, а дейността ѝ била свързана с революционно освободително движение на българите, но през 1877 г. Каравелов също пренася печатницата си на българска територия – във Велико Търново. Печатарската машина на Каравелов днес е изложена в музея на Каравелов в Копривщица.
Техно: Интересни времена са били! Нямам търпение да ги учим по история в училище!
