Техно: Поли, тук имало и пиана! Грамофони, латерни! Еха, разкажи ми за тях! Много обичам музиката! Каква е тази странна кутия?
Поли: Това е латерна. Предполагам си виждал подобни малки музикални кутийки, които възпроизвеждат мелодии.
Техно: Да, сега като казваш, се сещам, че дори имам една такава вкъщи. Наистина прилича на тази, само че е доста по-мъничка. Има ръчка, която като въртиш, се чува мелодия. А всъщност как свири, откъде се чува музиката?
Поли: Загледай се в тази голямата музикална кутия на витрината. Тя има същото устройство като твоята латерничка, само че малко по-усложнено. Виждаш ли този цилиндър с релефни точици върху него? Забележи и гребена пред него. Когато завъртиш ръчката, цилиндърът също започва да се върти. А при движението си малките му релефни точици, или зъбчета, докосват пластинките на гребена и те издават звук. Както виждаш, тези пластинки са с различна дължина. Всъщност спрямо дължината си те издават различен звук. Колкото са по-дълги пластинките, толкова по-нисък е тонът.
Техно: О, колко простичко!
Поли: Ами да. А тази кутия, Техно, е необикновена с това, че може да възпроизвежда не една, а цели 5 мелодии. Това става с изместване на гребенчето в страни, за да може да докосва друг набор от зъбчета.
Техно: С други думи, искаш да кажеш, че мелодията е записана чрез зъбчетата.
Поли: Бързо схващаш, Техно!
Техно: А пианата? Разкажи ми и за тях! Защо това ми изглежда малко по-различно от обикновените? Каква е тази ролка в средата му?
Поли: Правилно забелязваш. То не е обикновено пиано, а има малко по-различно устройство. Това е пиано, което може да свири и само. Подобни инструменти се появяват през 19-20-ти век, а нашият музей съхранява два такива.
Техно: Как така само? Все едно не свири на него човек, а призрак? Ужас!
Поли: Да, то имa механизъм за автоматично възпроизвеждане на запис. Мелодията е записана върху ролка хартия чрез малку дупчици. Човекът сяда, непрестанно натиска педалите и задейства система от мехове, които хем движат ролката, хем задвижват чукчетата на струните. По този начин излиза звук и се възпроизвежда музикалният запис. Тази система се нарича въздушна, или още пневматична. В някои случаи може да се задвижва с електромотор. Но също така самосвирещите пиана могат да се използват и като стандартни пиана. Искаш ли да посвириш?
Техно: Разбира се!
Поли: Сега вече можеш да се похвалиш, че си свирил на пианото на българския певец и композитор Георги Минчев.
Техно: Онзи, който пее „Блажени години – рокендролът беше млад“?
Поли: Да, същият 🙂
Техно: Ехаа! Супер! Разкажи ми и за другите пиана.
Поли: Ами мога да ти покажа този американски хармониум от 1877 г.
Той прилича на пиано, но всъщност не е. За да излизат звуци от него, тук също трябва някой да натиска педалите. Те пък задвижват мехове вътре в инструмента и така подават въздух към вибриращи платки. Тук няма връзка между силата на натискане и динамиката на звука, както е при пианото, и затова има бутони, които отговарят за тембъра и динамиката.
Техно: Я да опитам да посвиря! Без да натискам педалите не се чува никакъв звук от клавишите! Едва когато подам въздух чрез педалите, тогава вече и клавишите се чуват!
Поли: Именно за това ти говоря 🙂
