Вниманието на Поли и Техно този път се спира на витрината, посветена на стъклото.
Техно: Поли, какво е това?
Поли: Хм, не знам, Техно, прилича ми на сапфир.
Техно: Или пък диамант?
Поли: Толкова голям, едва ли. Да погледнем табелката тогава.
Техно: А! Най-обикновено стъкло? Но защо е зелено?
Поли: Май трябва да прочетем повечко за стъклото.
След като намират в няколко книжки и енциклопедии информация за производството на стъкло, Поли и Техно отново се събират, за да споделят каквото са научили.
Техно: Поли, разбра ли защо това стъкло е зелено?
Поли: Разбрах. Цветът се дължи на металните примеси в пясъка, защото, както сигурно и ти си научил, стъклото се прави именно от пясък, примесен с варовик и калцирана сода.
Техно: Оказа се, че технологията за правене на стъкло е много интересна. Всъщност то се прави от хората. Предполага се, че първите стъклени изделия са изработени 2000-3000 г. пр. Хр. в Месопотамия и Египет. Древните египтяни били отлични стъклари.
Поли: Така е. Аз пък четох, че около 1-ви век в Сирия се появява техниката за издухване на стъкло. Виждал ли си как става това?
Техно: Само на снимки, но бегло. Разкажи ми.
Поли: Тази технология използва т. нар. стъклодувна тръба, или „пипа“, изработена от стомана. Можеш да видиш подобна тук във витрината.
Та стъкларят набира с тази тръба къс нагорещено в пещ разтопено стъкло, духа през тръбата, изпълва стъклото с въздух и така се получава стъклен балон. През това време непрестанно върти тръбата, за да се разпредели равномерно стъклото, защото то е течно като мед. Така, с помощта на човешкия дъх, стъклото придобива желаната форма. Истинска магия! Докато стъклото се охлажда и втвърдява, майсторите могат да му придават различни форми с разнообразни инструменти, с които дърпат, режат и огъват стъклото. А може и да го направят пъстро като потопят горещия къс стъкло в натрошени цветни стъкълца.
Техно: Римляните също използвали тази техника. Виж, във витрината има сбирка от красиви стъклени съдове на 2000 години, от времето на Римската империя.
Техно: Ти успя ли да намериш коя е първата българска фабрика за стъкло?
Поли: Да, основана е през 1893 г. във варненското село Гебедже, днешен Белослав. Днес там има музей на стъклото.
Техно: А това какво са?
Поли: Това са по-нови, съвременни калъпи за изработване на чаши и бутилки. Когато стъклодувната тръба се пъхне в калъп, в който има разтопено стъкло и се духа през нея, стъклото заема формата на калъпа. Така могат да се правят чаши и бутилки. Днес, разбира се, има разнообразни технологии и машини, с които заводите по-лесно да изработват всички стъклени предмети, от които се нуждаем, като стъклата за прозорци например.
Техно: А я да те питам, според теб съществува ли стъкло, което се образува без човешка намеса, природно стъкло?
Поли: Хм, не знам. Сигурно не.
Техно: Напротив. Чувала ли си за обсидиан? Това е природно стъкло, образувано при застиването на кисела вулканична лава. Използвано е още в каменната ера. Ето тук на витрината можеш да видиш такова парченце обсидиан.
Поли: Еха! Не знаех това. И днес научихме доста неща. Много е приятно!
