logo
Национален политехнически музей
Намери ни в
социалните мрежи

Поли, Техно и прахосмукачките

Техно: Поли, гледай каква прахосмукачка сме си имали в музея!

Поли: Да, немска е, на марката Kobold. Изглежда много съвременно, а пише, че е от 30-те години на миналия век.

Техно: Това са близо 100 години!

Поли: Хем звучат много, хем си мисля… Как са почиствали домовете си хората само допреди 100 години?…

Техно: Хайде да проучим тогава.

……

Поли: Я виж ти. В далечното минало подовете на къщите не били застлани с плочки или дори цимент, а са представлявали гола пръст. Пред Средновековието хората застилали пода с листа и ароматни треви, които от време на време сменяли с нови.

Техно: През 17 век пък се сетили да насипват върху пода пясък, за да попива нечистотиите, като, разбира се, отново го сменяли през определено време.

Поли: По-късно се появили теракотените плочки, което значително улеснило почистването.

Техно: А какви уреди са използвали за чистене на пода?

Поли: Ползвали са парцали, прикрепени за дръжки. Днес също се продават такива битови уреди.

Техно: Добре де, а кога се създава прахосмукачката, каквато я познаваме днес?

Поли: Не става изведнъж. През 1869 г. американецът Ив Макгафи патентова механичната машина Whirlwind – прототип на прахосмукачката, и я пуска на пазара. Тя е лека и маневрена, но била неудобна за използване, защото човек едновременно е трябвало да я плъзга по пода и да борави с ръчка, задействаща вентилатор. Тези прахосмукачки се продавали по 25 долара – немалка сума за времето си.

Техно: Какво станало после?

Поли: След Макгафни и други изобретатели започват да произвеждат и продават механически прахосмукачки. През 1876 г. американецът Мелвил Бисел създава механичната метла. Тя се плъзга по пода също като съвременните прахосмукачки, и се състои от четка, която се върти и събира боклуците, и нещо като кутия, в която те влизат.

Техно: А кога се появяват електрическите прахосмукачки?

Поли: Първата такава е създадена от английския инженер Хюбърт Сесил Бут през 1901 г. Той се заинтригувал от едно устройство, с което тогава издухвали праха от седалките във влаковете. Хрумнало му да обърне въздушния поток, така че вместо да издухва, да засмуква и събира. Първоначално неговото изобретение работи с нефт, но по-късно му е монтиран електродвигател. Тя била обаче толкова голяма, че я разхождали из Лондон в каруца, теглена от коне.

Техно: Е как, не е ли влизала в домовете?

Поли: Нямало как да става това. Била много обемиста. Паркирали я на улицата, а дълги маркучи за изсмукване на праха се прокарвали в домовете през прозорците.

Техно: Еха!

Поли: Задвижваният с бензин двигател (а по-късно електрически двигател) се стартирал и тръбите започвали да изсмукват праха през филтър. Отвън на улицата се събирали хора, за да се възхищават на новото изобретение и да наблюдават количеството на събрания боклук през специално стъкло отстрани на машината – търговски рекламен трик.

Посещението на прахосмукачката никак не било евтино – цената била колкото ниска заплата. Любопитен факт е, че сред клиентите на Бут била и кралица Виктория.

Реклама на прахосмукачките на Бут от 1906 г.

Техно: А после, как се изменили тези почистващи машини?

Поли: Като всяко изобретение с времето и прахосмукачките намалили размера си, станали по-подвижни и, разбира се, по-евтини. Малки електрически прахосмукачки като „Хувър“ и „Електролукс“ започнали да се появяват около 1915 г.

През 1905 г. Уолтър Грифитс от Бирмингам създава прахосмукачка с торбичка за събрания прах. Две години след това (през 1907 г.) американският изобретател Джеймс Спранглър създава портативна електрическа прахосмукачка от вентилатор, метла от лико и калъф за възглавници. Но поради липса на средства Спранглер продава патента си на У. Х. Хувър. Това изобретение става първата практична домашна прахосмукачка. Фабриката на компанията „Хувър“, построена през 1930-те, произвеждала удобни машини, подходящи за използване в домашни условия. Първият „Модел О” струвал цели 60 долара, но въпреки това е търсен от купувачите.

Техно: Радвам се, че отново научихме нещо ново!