
Поли и Техно се разхождат из залите на музея и се спират пред експонат, който привлича погледа им.

Техно: Я, какво е това странно нещо? Прилича ми на акордеон. Но защо е поставен на тази стойка?
Поли: Не, Техно, това не е акордеон. Това е фотокамера на близо 90 години.
Техно: Как така фотокамера? Защо е толкова голяма? Как са я носели хората?
Поли: Точно тази не са я носели. Използвала се е във фотографско студио. Колелцата, които виждаш отдолу, са служели, за да може камерата да се движи из студиото. Освен това е можело да се регулира нагоре и надолу чрез въртенето на това колело, което виждаш отстрани.

Техно: Изглежда много сложен апарат. Как се е снимало с такава камера?
Поли: Днес е лесно да направим снимка, правим го и с телефоните си. Но в миналото е ставало много трудно, бавно и със сложна техника.
Техно: Моля те, разкажи ми! Много ми е интересно как са се създавали тогава снимките!
Поли: Най-напред фотографът поставя модела (човек или предмет) неподвижен пред камерата. Защо това да застане като статуя е било толкова важно, ще разбереш след малко. Стоейки зад камерата, фотографът вижда модела си върху едно матово стъкло, но наобратно.

Техно: Защо наобратно?
Поли: Защото когато светлината минава през обектива на камерата, образът се обръща.

Техно: Разбирам. А я да те питам нещо друго. Виждал съм по филмите как фотографите от миналото се покриват с някакво черно наметало. Защо правят така?
Поли: За да виждат по-добре образа върху матовото стъкло.

Когато е готов с композицията, фотографът заменя стъкълцето със специална светлочувствителна плака, върху която ще се запамети образът. Какво точно е това плака, ще ти обясня след малко.

Накрая натиска и задържа спусък, който отваря „окото“ на фотокамерата (наречено „обтуратор“). Това позволява светлината да освети за определено време плаката и така образът да се запамети върху нея.

Техно: И снимката е готова?
Поли: Не. Заснемането на снимката не е ставало за един миг, а, както ти казах, е отнемало време – между 2 и 10 минути! Ето защо е било важно хората да стоят неподвижно – за да не се размаже образът им на снимката. От там идва изразът „А мръднеш, маймун излезеш“. 🙂 Затова на старите снимки хората изглеждат като сковани.

Да не мърдат е било трудно, особено за децата. Затова фотографите са поставяли зад хората специални стативи, които да ги подпират, за да не мърдат.

Техно: Това е забавно! И после какво, снимката вече трябва да е готова и запаметена в паметта на камерата, така ли?
Поли: Съвсем не, Техно. В днешните цифрови фотоапарати наистина снимките се запаметяват в карта памет. Но старите фотокамери са работели на съвсем друг принцип. Помниш ли, че ти казах, че образът се запаметява върху плака.
Техно: О, да. Обясни ми по-подробно какво е това плака?
Поли: Плаката е метална или стъклена плоскост, върху която се нанасят специални химикали със сребърни кристали. Тези химикали позволяват на плаката да запамети светлинния образ. Казват им светлочувствителни. В началото на 20-ти век тези плаки са заменени с филмови ленти. Химическите обработки се случват в специално обзаведени тъмни стаи, наречени фотографски лаборатории.

Техно: Защо тъмни?
Поли: В тях не трябва да влиза никаква светлина, защото тя би повредила изображението върху плаката, което все още е било скрито – не се е виждало. За да се направи това изображение видимо, плаката се потапя първо в течност, наречена проявител. Измива се във ваничка с вода и накрая се потапя в друга течност – фиксаж. След това плаката се измива с течаща вода.

Когато изсъхне, плаката вече е готова да се постави върху фотографска хартия. Така залепени, двете заедно се осветяват и по този начин образът от плаката се пренася върху хартията. За да получим истинска снимка, тази хартия също се обработва химически – проявява се, фиксира се, мие се и се суши.

Техно: Това прилича на цяло вълшебство!
Поли: Така е, Техно. Заснемането и проявяването на снимка е било наистина магично преживяване.
Техно: А знае ли се коя е първата снимка в света? И изобщо кой е първият фотограф в света?
Поли: Интересни въпроси, но на тях ще ти отговоря следващия път, за да се подготвя по-добре.
Техно: Благодаря ти, Поли!
За да разберете от следващия им разговор какви интересни неща се случват в тъмната фотографска стая, елате тук: https://polytechnic-museum.com/v-tamnata-staya/

