logo
Национален политехнически музей
Намери ни в
социалните мрежи

ТИК-ТАК (втора част)

Поли и Техно продължават своя разговор пред витрината  с изящни часовници в НПТМ.

Техно: Ами тези часовници тук, на средната витрина, и те ли са били окачани по кулите?

Поли: Техно, не разбира се. 😊 Постепенно става така, че часовниците навлизат в домовете на хората. Тези часовници тук са точно такива, домашни. Освен стенни, в домовете на заможните хора е имало и каминни часовници.

Техно: Каминни ли? Какво значи това?

Поли: Значи, че са ги поставяли върху камините си.

Техно: А защо са толкова красиви и изящни? Не е ли било достатъчно просто да показват часа?

Поли: Всъщност, освен да показват часа, каминните часовници са показвали и благополучието на собствениците си. Както вече ти казах, притежавали са ги само най-богатите. Затова са изработвани толкова пищно. Освен това, в миналото художествената стойност на вещите много се е ценяла. На теб кой от часовниците тук най-много ти харесва?

Техно: Ето този тук, много е красив. Но е и странен. Къде му е циферблатът?

Поли: Няма такъв. Цифрите са разположени върху два пръстена, виждаш ли? За разлика от обичайните часовници, които имат циферблат и подвижна стрелка, на този стрелката му е неподвижна, а това, което се движи, са именно тези пръстени. Този тип часовници се наричат „радиални“. Този часовник е изработен през 19-ти век във Франция и е стоял в Царския дворец в София. Женската фигура е музата, покровителка на астрономията – Урания.

Техно: Ами този златен часовник? И той е много красив!

Поли: Той също е част от Царската колекция на музея и пак е френско производство.

Техно: Звучи интересно! Ами тази, третата витрина?

Поли: Тук виждаме как часовниците навлизат все повече в личното пространство на човек, а именно в неговия джоб. Джобните часовници дълги години са били популярен подарък за близки хора. Затова рисунките върху капачетата са най-разнообразни и често са съобразени с професията или хобито на човека: ловни сцени, цветя, локомотиви, велосипеди и т.н. Това е колекция от френски, английски и швейцарски джобни часовници от 19-ти век.

Техно: А защо някои от тях имат толкова капачета?

Поли: Капачетата са предпазвали циферблата. Някои часовници имат по няколко за по-голяма сигурност. Те се наричат часовници тип „луковици“.

Техно: А тези инструменти какви са?

Поли: За да бъдат часовниците винаги в изправност е необходимо за тях да се полагат много грижи. Да се съхраняват правилно и от време на време да ги преглежда часовникар – да ги поправя, почиства и настройва техните механизми. Часовникарите  работят с много и най-различни инструменти. Част от тях може да видиш в тази витрина. Те са били притежание на Георги Хаджиниколов, за когото ти казах преди малко – създателят на първата българска фабрика за часовници.

Техно: Поли, благодаря ти за този разказ. Продължавай да ми разказваш все така. Колкото повече научавам, толкова повече искам да знам!