Техно: Поли, днес било ден на пианото. Колко хубаво, нали? Обичам този инструмент! А от нещата, които преди ми беше разказала за нашето пиано тук, в музея, принадлежало на певеца Георги Минчев, ми стана съвсем интересно. Моля те, разкажи ми още за този инструмент.
(…Ако си пропуснал разговора на Поли и Техно за музикалните механизми, можеш да го прочетеш ето тук: https://polytechnic-museum.com/muzikalni-mekhanizmi/ )
Поли: Ами какво да ти разкажа… Пианото е струнен клавишен инструмент. На него се свири посредством клавиши, затова се нарича клавишен, или клавирен инструмент. Въпреки че е тежко и труднопреносимо, то е един от най-популярните музикални инструменти.
Техно: Поли, какви ги говориш? Ти шегуваш ли се? Как така хем е клавишен, хем е струнен инструмент? Аз не виждам да има струни като цигулките. Да не би на пиано да се свири с лък? Поли…
Поли: Неговите струни не се виждат. Те са скрити вътре в пианото и могат да се видят, ако се отвори капака му. Когато удряш с пръсти по клавишите, клавишите задействат едни чукчета, които от своя страна удрят по тези метални струни, след което се връщат в изходно положение, оставяйки струните да вибрират. Тези вибрации се предават на резонаторна дъска, която от своя страна преобразува енергията им в звук, който се разпространява във въздуха.
Техно: Колко интересно! А има ли различни видове пиана?
Поли: Да. В миналото пианото се е използвало в много форми, но сега се използват само две: стандартно пиано с перпендикулярни на струните клавиши и с по-малък размер и роял, което е с по-голям размер, а струните му са успоредни на клавишите. Пианото се използва за домашни или учебни цели, а роялът се използва за свирене в концертни зали. Различават се лесно, защото при пианото резонаторната дъска е разположена хоризонтално, а при рояла – вертикално.
Техно: А откъде идва думата пиано?
Поли: Това е съкратената форма на думата „пианофорте“, която пък идва от първоначалното име на инструмента, дадено му от неговия изобретател – Бартоломео Кристофори – „clavicembalo col piano e forte“ (от италиански – „клавесин с тихо и силно“). При традиционните клавесини (предшественици на пианата), няма значение дали натискаш леко или силно клавиша. Чува се все един звук. Докато при пианото звукът се чува по-тихо или по-силно в зависимост от силата, с която удряш по клавишите. Това се нарича динамика.
Техно: А как се стига до съвременното пиано? Нали спомена за различни предхождащи го инструменти?
Поли: Както ти казах, за изобретател на пианото се смята италианецът Бартоломео Кристофори, който през 1711 г. конструира първия клавишен инструмент с чукчета.
Но всъщност пианото се явява като продължение на поредица от предшестващи го инструменти. Знаеш ли, струнни инструменти, чиито струни се удрят, се появяват още в Древния свят, като например персийският сантур.
През 17-ти век се появяват клавикордът, при който струните се удрят от малки остриета, и клавесинът, при който се дърпат от перца.
Техно: Чувал съм за клавесин.
Поли: Да, клавесинът придобива широка популярност, което води до постепенно развитие на конструкцията на кутията, резонаторната дъска и клавиатурата. Тези промени се предават и на ранните пиана. Заедно с клавесините и пианата се развива и музиката, писана за тези инструменти. От края на 17-ти век тези клавишни инструменти постепенно се превръщат от акомпаниращи (съпътстващи) в солиращи, тоест изпълняват централна роля в инструменталната музика.
Техно: Аз много обичам звукът на пианото. Пусни ми нещо, да послушам…
Поли: Да видим… Ще го познаеш ли? Това е едно от най-обичаните произведения за пиано: youtube.com/watch?v=2fcX2dWmR6g
Техно: О, любимо ми е! Толкова е красиво и нежно… “Fur Elise”, на Бетовен, нали? Нали така, Поли?
Поли: Браво, мили Техно! А знаеш ли какво означава? „На Елиза“…
Техно: Знам, знам… И винаги съм се чудил коя ли е тази Елиза, на която Бетовен е посветил тези приказни ноти…
Поли: Произведението е публикувано 40 години след смъртта на Бетовен – през 1867 г., след като е била намерено случайно в един архив. Така че коя е Елиза… това никой никога няма да узнае.
