Техно: Здрасти, Поли! Чакам те с нетърпение, за да ми разказваш за киното! Как се е появило, кой пръв се е сетил да прави филми?
Поли: Всичко започнало с един… кон.
Техно: Кон??? Шегуваш се. Как така кон?
Поли: Ами ей така. През 1878 г. бизнесменът Лилънд Станфорд спорел със свой приятел дали конят докато тича има момент, в който вдига и четирите си крака във въздуха или винаги един от тях се допира до земята. Хванали се на бас, но нямало как да го докажат. Един ден решили да поискат помощ от Едуард Мейбридж – един известен за времето си фотограф, за да сложи край на вечния им спор.
Техно: Направил ли го е?
Поли: Да. Мейбридж отишъл на хиподрума (писта за конни състезания) и там разположил 12 фотокамери по продължението на една права отсечка, по която щял да тича кон. Така, докато конят тичал, Мейбридж успял бързо да заснеме 12 различни снимки от 12 различни фотокамери, които доказали, че наистина има момент, в който и четирите крака на коня са във въздуха.
Но освен да разреши спора, Мейбридж се натъкнал на много важно откритие: ако вземеш много снимки, заснети много бързо една след друга и ги гледаш също много бързо една след друга, получаваш илюзията за образ, който се движи!
Техно: Искаш да кажеш, че филмът всъщност е поредица от снимки, показвани много бързо?
Поли: Веднага разбра, Техно! Браво на теб! Като гледаме снимките бързо една след друга, това създава илюзия за движение. А знаеш ли колко снимки са нужни в секунда, за да изглежда достатъчно добре движещият се образ?
Техно: Нямам представа, кажи ми.
Поли: За да можем да усетим движението, а и то да изглежда възможно най-близко до реалността, са нужни 24 снимки (или 24 кадъра) в секунда. Но нека се върнем при нашия приятел Едуард Мейбридж. Той бил толкова развълнуван от откритието си, че изобретил машина, която нарекъл зоопраксископ. Тази машина представлявала нещо като кръгла кутия, която имала дупка за гледане. През тази дупка се виждала част от въртящ се диск.
Когато Мейбридж заснел коня, сложил снимките вътре в диска на зоопраксископа, завъртял диска и чудо – конят тичал пред очите му! Ако потърсиш в интернет, можеш лесно да намериш и видиш точно каквото е видял и той в своята машина, ако изпишеш: The horse in motion (Eadweard Muybridge) 1878.
Техно: Сигурно е бил много доволен. А това кино ли е?
Поли: Още не. Това по-скоро са откритията, които послужили като вдъхновение за създаването на киното. Но може да се каже, че с това си изобретение Мейбридж е нещо като дядо на киното и анимацията.
Техно: И какво става после?
Поли: Една година след това Томас Едисон, изобретателят на електрическата крушка, и фотографът Уилям Дикинсън изобретяват друга машина – кинетоскопа. Това е една голяма дървена кутия, в която е заредена заснета с различни сцени фотолента. Срещу малка сума пари всеки е можел да погледне в нея и да види един от заснетите сюжети.
Техно: Да разбирам ли, че кинетоскопът е бил нещо като автомат за гледане на кратки филмчета?
Поли: Да, нещо такова.
Техно: А днес могат ли да се видят тези филмчета?
Поли: Да, в интернет можеш дъщо да намериш същите тези кратки филмчета, които Едисон е прожектирал в своя кинетограф. Само напиши: Edison Kinetoscope Films.
Въпреки че идеята за кинетоскопа била революционна, само един човек можел да гледа през него. Скоро след това, един германец – Отомар Аншуц, открил как да прожектира образ, така че да бъде виждан от цяла група хора. Когато френските братя Аугуст и Луи Люмиер разбрали за неговата идея и за кинетоскопа на Едисон, те ги обединили в нещо, което станало истинското начало на киното.
Братята Люмиер създали кинематографа. Това е машина, която едновременно заснема и прожектира филми върху голям екран.
Техно: Е, това вече е същинско кино! Не знаех колко труд са положили изобретателите, за да можем днес да гледаме филми.
Поли: Така е, техниката е изминала дълъг път от тогава до днес, но когато гледаш телевизия, кино или дори 3D филм, помни как всичко е започнало от един галопиращ кон…
Вижте втора част на разговора между Поли и Техно тук: https://polytechnic-museum.com/da-nadniknem-v-starite-lenti/
